Песен на песните 4
1 Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
Kako si lijepa, prijateljice moja, kako si lijepa! Imaš oči kao golubica (kad gledaš) ispod koprene. Kosa ti je kao stado koza što izađoše na brdo Gilead.
2 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях
Zubi su ti kao stado ovaca ostriženih kad s kupanja dolaze: idu dvije i dvije kao blizanke i nijedna nije osamljena.
3 Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
Usne su tvoje kao trake od grimiza i riječi su tvoje dražesne, kao kriške mogranja tvoji su obrazi pod koprenom tvojom.
4 Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;
Vrat ti je kao kula Davidova, za obranu sagrađena: tisuću štitova visi na njoj, sve oklopi junački.
5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
Tvoje su dvije dojke kao dva laneta, blizanca košutina, što pasu među ljiljanima.
6 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
Prije nego dan izdahne i sjene se spuste, poći ću na brdo smirne, na brežuljak tamjana.
7 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
Sva si lijepa, prijateljice moja, i nema mane na tebi.
8 Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
Pođi sa mnom s Libana, nevjesto, pođi sa mnom s Libana. Siđi s vrha Amane, s vrha Senira i Hermona, iz lavljih spilja, s planina leopardskih.
9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.
Srce si mi ranila, sestro moja, nevjesto, srce si mi ranila jednim pogledom svojim, jednim samim biserom kolajne svoje.
10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
Kako je slatka ljubav tvoja, sestro moja, nevjesto! Slađa je ljubav tvoja od vina, a miris ulja tvojih ugodniji od svih mirisa.
11 От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
S usana tvojih, nevjesto, saće kapa, pod jezikom ti je med i mlijeko, a miris je haljina tvojih kao miris libanski.
12 Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.
Ti si vrt zatvoren, sestro moja, nevjesto, vrt zatvoren i zdenac zapečaćen.
13 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
Mladice su tvoje vrt mogranja pun biranih plodova:
14 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
nard i šafran, mirisna trska i cimet, sa svim stabljikama tamjanovim, smirna i aloj s najboljim mirisima.
15 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.
Zdenac je u mom vrtu, izvor žive vode koja teče s Libana.
16 Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
Ustani, sjevernjače, duni, južni vjetre, duni nad vrtom mojim, neka poteku njegovi mirisi. Neka dragi moj dođe u vrt svoj, neka jede najbolje plodove u njemu.
