Песен на песните 4
1 Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
Ka pahren e, nang teh na meihawipoung. Na meihawi tangngak na mit teh minhmai ramuk thung kaawm e Bakhu e mit hoi a kâvan. Nange na sam teh, Gilead mon hoi ka kum e hmaehu patetlah ao.
2 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях
Nange na hânaw teh a muen ngaw teh thoung sak hnukkhu, ka takhang e tuhu patetlah ao. Buet touh hai kahmat hoeh. Suetalah a kamphek awh.
3 Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
Nange na pahni teh langsanrui hoi a kâvan. Nange na lawk teh a pâdingsue. Nange na minhmai ramuk thung kaawm e, nange na hnâlakheng teh tale paw tangawntangai hoi a kâvan.
4 Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;
Na lahuen hai Devit ni a sak e imrasang hoi a kâvan. Athakaawme taminaw e bahlingnaw pueng, hawvah bahling 1,000 touh a bang awh.
5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
Na sanu roi teh ayawn dawk ka pouh e sayuk sakhi samphei hoi a kâvan.
6 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
Kanî a khup hoi kanîka suirasai totouh, Murah mon hoi frankinsen mon totouh ka cei han.
7 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
Ka pahren e nang dawk toun hane banghai awmhoeh. Na meihawi toungloung.
8 Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
Ka imlawinu, kai hoi lebanon mon hoi tho haw. Kai hoi Lebanon mon hoi kum haw. Amana monsom, Senir mon hoi, Hermon monsom, sendek e kâkhu, takainaw a onae mon dawkvah khenhaw!
9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.
Kaie ka tangla, ka tawncanu, nang ni ka lungmuenti sak toe. Na mit hoi vai touh na khet e hoi lahuen vai touh na pahei e ni, kaie ka lungthin teh muen na ti sak toe.
10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
Kaie ka tangla, ka tawncanu, nange lungpatawnae teh a radip poung. Nange lung na patawnae teh misurtui hlak hoe ahawi. Hmuituinaw hlak hai na tui.
11 От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
Kaie tangla, nange na pahni teh khoipha patetlah a lawi. Na lai rahim sanutui hoi khoitui ao.
12 Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.
Kaie tangla, ka tawncanu, ka khan e takha ka tungdum e tuiim, tacikkin e tuiphuek lah ao.
13 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
Nange thingthainaw teh, ka radip e a paw hoi talepawnaw onae takha, hennakung hoi a hmuituinaw,
14 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
Hmuitui, spiknard hoi saffron, kalamus, nakzik thing hoi, frankinsen, murah, aloe hmuitui, phunkuep ao.
15 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.
Takha thung e naw, tui bu nahanelah tuiim, tuiphueknaw, lebanon mon hoi ka lawng e tuinaw hai ao.
16 Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
Tung lae kahlî thaw haw, akalae kahlî tho haw. Kaie takha dawkvah tho awh haw. A hmuituinae naw teh kâkahei naseh. Ka pahren e ni takha thung kâen vaiteh ka radip e paw hah cat naseh.
