Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
Я нарцисс Саронский, лилия долин!
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
Что лилия между тернами, то возлюбленная моя между девицами.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
Что яблоня между лесными деревьями, то возлюбленный мой между юношами. В тени ее люблю я сидеть, и плоды ее сладки для гортани моей.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
Он ввел меня в дом пира, и знамя его надо мною - любовь.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Подкрепите меня вином, освежите меня яблоками, ибо я изнемогаю от любви.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
Левая рука его у меня под головою, а правая обнимает меня.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
Заклинаю вас, дщери Иерусалимские, сернами или полевыми ланями: не будите и не тревожьте возлюбленной, доколе ей угодно.
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
Голос возлюбленного моего! вот, он идет, скачет по горам, прыгает по холмам.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
Друг мой похож на серну или на молодого оленя. Вот, он стоит у нас за стеною, заглядывает в окно, мелькает сквозь решетку.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
Возлюбленный мой начал говорить мне: встань, возлюбленная моя, прекрасная моя, выйди!
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
Вот, зима уже прошла; дождь миновал, перестал;
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
цветы показались на земле; время пения настало, и голос горлицы слышен в стране нашей;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
смоковницы распустили свои почки, и виноградные лозы, расцветая, издают благовоние. Встань, возлюбленная моя, прекрасная моя, выйди!
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
Голубица моя в ущелье скалы под кровом утеса! покажи мне лице твое, дай мне услышать голос твой, потому что голос твой сладок и лице твое приятно.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Ловите нам лисиц, лисенят, которые портят виноградники, а виноградники наши в цвете.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
Возлюбленный мой принадлежит мне, а я ему; он пасет между лилиями.
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Доколе день дышит прохладою, и убегают тени, возвратись, будь подобен серне или молодому оленю на расселинах гор.
