Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
Eu sou a rosa de Saron, o lyrio dos valles.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
Qual o lyrio entre os espinhos, tal é a minha amiga entre as filhas.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
Qual a macieira entre as arvores do bosque, tal é o meu amado entre os filhos: desejo muito a sua sombra, e de- baixo d'ella me assento; e o seu fructo é doce ao meu paladar.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
Levou-me á sala do banquete, e o seu estandarte sobre mim era o amor.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Sustentae-me com passas, esforçae-me com maçãs, porque desfalleço d'amor.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
A sua mão esquerda esteja debaixo da minha cabeça, e a sua mão direita me abrace.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
Conjuro-vos, ó filhas de Jerusalem, pelas corças e cervas do campo, que não acordeis nem desperteis o meu amor, até que queira.
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
Esta é a voz do meu amado: eil-o ahi, que já vem saltando sobre os montes, pulando sobre os outeiros.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
O meu amado é similhante ao corço, ou ao filho do veado: eis que está detraz da nossa parede, olhando pelas janellas, reluzindo pelas grades.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
O meu amado responde e me diz: Levanta-te, amiga minha, formosa minha, e vem.
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
Porque eis que passou o inverno: a chuva cessou, e se foi:
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
As flores se mostram na terra, o tempo de cantar chega, e a voz da rola se ouve em nossa terra:
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
A figueira brotou os seus figuinhos, e as vides em flor dão o seu cheiro: levanta-te, amiga minha, formosa minha, e vem.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
Pomba minha, que andas pelas fendas das penhas, no occulto das ladeiras, mostra-me a tua face, faze-me ouvir a tua voz, porque a tua voz é doce, e a tua face aprazivel.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Tomae-nos as raposas, as raposinhas, que fazem mal ás vinhas, poque as nossas vinhas estão em flor.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
O meu amado é meu, e eu sou d'elle: elle apascenta o seu rebanho entre os lyrios.
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Até que sopre o dia, e fujam as sombras, volta, amado meu: faze-te similhante á corça ou ao filho dos veados sobre os montes de Bether.
