Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
Jeg er Sarons blomst, dalenes lilje.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
Som en lilje blandt torner, så er min venninne blandt de unge kvinner.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
Som et epletre blandt skogens trær, så er min elskede blandt de unge menn; i hans skygge lyster det mig å sitte, og hans frukt er søt for min gane.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
Han har ført mig til vinhuset, og hans banner over mig er kjærlighet.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Styrk mig med druekaker, kveg mig med epler! For jeg er syk av kjærlighet.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
Hans venstre hånd er under mitt hode, og hans høire favner mig.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
Jeg ber eder inderlig, I Jerusalems døtre, ved rådyrene eller ved hindene på marken, at I ikke vekker og ikke egger kjærligheten, før den selv vil!
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
Hør, der er min elskede! Se, der kommer han springende over fjellene, hoppende over haugene.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
Min elskede ligner et rådyr eller en ung hjort. Se, der står han bak vår vegg; han kikker gjennem vinduene, gjennem gitteret ser han inn.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
Min elskede tar til orde og sier til mig: Stå op, min venninne, du min fagre, og kom ut!
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
For se, nu er vinteren omme, regnet har draget forbi og er borte;
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
blomstene kommer til syne i landet, sangens tid er inne, og turtelduens røst har latt sig høre i vårt land;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
fikentreets frukter tar til å rødme, og vintrærnes blomster dufter. Stå op, kom, min venninne, du min fagre, så kom da!
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
Du min due i bergrevnene, i fjellveggens ly! La mig se din skikkelse, la mig høre din røst! For din røst er blid og din skikkelse fager.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Fang revene for oss, de små rever som ødelegger vingårdene! Våre vingårder står jo i blomst.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
Min elskede er min, og jeg er hans, han som vokter sin hjord blandt liljene.
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Innen dagen blir sval og skyggene flyr, vend om, min elskede, lik et rådyr eller en ung hjort på de kløftede fjell!
