Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
Ego flos campi, et lilium convallium.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
Sicut lilium inter spinas, sic amica mea inter filias.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
Sicut malus inter ligna silvarum, sic dilectus meus inter filios. Sub umbra illius quem desideraveram, sedi: et fructus eius dulcis gutturi meo.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
Introduxit me in cellam vinariam, ordinavit in me charitatem.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Fulcite me floribus, stipate me malis: quia amore langueo.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
Laeva eius sub capite meo, et dextera illius amplexabitur me.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
Adiuro vos filiae Ierusalem per capreas, cervosque camporum, ne suscitetis, neque evigilare faciatis dilectam, quoadusque ipsa velit.
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
Vox dilecti mei, ecce iste venit saliens in montibus, transiliens colles:
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
similis est dilectus meus capreae, hinnuloque cervorum. en ipse stat post parietem nostrum respiciens per fenestras, prospiciens per cancellos.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
En dilectus meus loquitur mihi: Surge, propera amica mea, columba mea, formosa mea, et veni.
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
Iam enim hiems transiit, imber abiit, et recessit.
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
Flores apparuerunt in terra nostra, tempus putationis advenit: vox turturis audita est in terra nostra:
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
ficus protulit grossos suos: vineae florentes dederunt odorem suum. Surge, propera amica mea, speciosa mea, et veni:
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
columba mea in foraminibus petrae, in caverna maceriae, ostende mihi faciem tuam, sonet vox tua in auribus meis: vox enim tua dulcis, et facies tua decora.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Capite nobis vulpes parvulas, quae demoliuntur vineas: nam vinea nostra floruit.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
Dilectus meus mihi, et ego illi, qui pascitur inter lilia
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
donec aspiret dies, et inclinentur umbrae. Revertere: similis esto, dilecte mi, capreae, hinnuloque cervorum super montes Bethel.
