Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
われはシャロンの野花 谷の百合花なり
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
女子等の中にわが佳耦のあるは荊棘の中に百合花のあるがごとし
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
わが愛する者の男子等の中にあるは林の樹の中に林檎のあるがごとし 我ふかく喜びてその蔭にすわれり その實はわが口に甘かりき
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
彼われをたづさへて酒宴の室にいれたまへり その我上にひるがへしたる旗は愛なりき
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
請ふ なんぢら乾葡萄をもてわが力をおぎなへ 林檎をもて我に力をつけよ 我は愛によりて疾わづらふ
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
彼が左の手はわが頭の下にあり その右の手をもて我を抱く
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
ヱルサレムの女子等よ我なんぢらに獐と野の鹿とをさし誓ひて請ふ 愛のおのづから起るときまでは殊更に喚起し且つ醒すなかれ
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
わが愛する者の聲きこゆ 視よ 山をとび 岡を躍りこえて來る
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
わが愛する者は獐のごとくまた小鹿のごとし 視よ彼われらの壁のうしろに立ち 窓より覗き 格子より窺ふ
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
わが愛する者われに語りて言ふ わが佳耦よ わが美はしき者よ 起ていできたれ
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
視よ 冬すでに過ぎ 雨もやみてはやさりぬ
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
もろもろの花は地にあらはれ 鳥のさへづる時すでに至り 班鳩の聲われらの地にきこゆ
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
無花果樹はその靑き果を赤らめ 葡萄の樹は花さきてその馨はしき香氣をはなつ わが佳耦よ わが美しき者よ 起て出きたれ
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
磐間にをり 斷崖の匿處にをるわが鴿よ われに汝の面を見させよ なんぢの聲をきかしめよ なんぢの聲は愛らしく なんぢの面はうるはし
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
われらのために狐をとらへよ 彼の葡萄園をそこなふ小狐をとらへよ 我等の葡萄園は花盛なればなり
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
わが愛する者は我につき我はかれにつく 彼は百合花の中にてその群を牧ふ
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
わが愛する者よ 日の涼しくなるまで 影の消るまで身をかへして出ゆき 荒き山々の上にありて獐のごとく 小鹿のごとくせよ
