Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
Je suis le narcisse de Saron, la rose des vallées.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
Comme une rose parmi les épines, telle est mon 'amie parmi les jeunes filles.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
Comme un pommier parmi les arbres de la forêt, tel est mon bien-aimé parmi les jeunes gens; j’ai brûlé du désir de m’asseoir sous son ombrage, et son fruit est doux à mon palais.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
Il m’a conduite dans le cellier, et sa bannière qu’il a étendue sur moi, c’est l’amour.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Réconfortez-moi par des gâteaux de raisin, restaurez-moi avec des pommes, car je suis dolente d’amour.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
Son bras gauche soutient ma tête et sa droite me tient enlacée.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
Je vous en conjure, ô filles de Jérusalem, par les biches et les gazelles des champs: n’éveillez pas, ne provoquez pas l’amour, avant qu’il le veuille.
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
C’Est la voix de mon bien-aimé! Le voici qui vient, franchissant les montagnes, bondissant sur les collines.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
Mon bien-aimé est pareil au chevreuil ou au faon des biches. Le voici qui se tient derrière notre muraille, qui regarde par les fenêtres, qui observe par le treillis!
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
Mon bien-aimé élève la voix et dit: "Debout, mon amie, ma toute belle, et viens-t’en!
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
Car voilà l’hiver qui est passé, la saison des pluies est finie, elle a cédé la place.
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
Les fleurs se montrent sur la terre, le temps des chansons est venu, la voix de la tourterelle se fait entendre dans nos campagnes.
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
Le figuier embaume par ses jeunes pousses, les vignes en fleurs répandent leur parfum: debout, mon amie, ma toute belle et viens-t’en!"
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
Ma colombe, nichée dans les fentes du rocher, cachée dans les pentes abruptes, laisse-moi voir ton visage, entendre ta voix, car ta voix est suave et ton visage gracieux.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Attrapez-nous des renards, ces petits renards qui dévastent les vignes, alors que ces vignes sont en fleurs.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
Mon bien-aimé est à moi, et moi, je suis à mon bien-aimé, qui conduit son troupeau parmi les roses.
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Avant que fraîchisse le jour, que s’effacent les ombres, rebrousse chemin, et sois pareil, mon bien-aimé, au chevreuil ou au faon des biches sur les montagnes déchiquetées.
