Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
I am a rose of Sharon, a lily of the valleys.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
As a lily amongst thorns, so is my love amongst the daughters.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
As the apple tree amongst the trees of the wood, so is my beloved amongst the sons. I sat down under his shadow with great delight, his fruit was sweet to my taste.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
He brought me to the banquet hall. His banner over me is love.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Strengthen me with raisins, refresh me with apples; for I am faint with love.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
His left hand is under my head. His right hand embraces me.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
I adjure you, daughters of Jerusalem, by the roes, or by the hinds of the field, that you not stir up, nor awaken love, until it so desires.
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
The voice of my beloved! Behold, he comes, leaping on the mountains, skipping on the hills.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
My beloved is like a roe or a young deer. Behold, he stands behind our wall! He looks in at the windows. He glances through the lattice.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
My beloved spoke, and said to me, “Rise up, my love, my beautiful one, and come away.
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
For behold, the winter is past. The rain is over and gone.
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
The flowers appear on the earth. The time of the singing has come, and the voice of the turtledove is heard in our land.
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
The fig tree ripens her green figs. The vines are in blossom. They give out their fragrance. Arise, my love, my beautiful one, and come away.”
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
My dove in the clefts of the rock, in the hiding places of the mountainside, let me see your face. Let me hear your voice; for your voice is sweet and your face is lovely.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Catch for us the foxes, the little foxes that plunder the vineyards; for our vineyards are in blossom.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
My beloved is mine, and I am his. He browses amongst the lilies.
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Until the day is cool, and the shadows flee away, turn, my beloved, and be like a roe or a young deer on the mountains of Bether.
