Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
I AM a rose of Sharon, a lily of the valleys.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
As a lily among thorns, so is my love among the daughters.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
As the apple tree among the trees of the wood, so is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, and his fruit was sweet to my taste.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
He brought me to the banqueting house, and his banner over me was love.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Stay ye me with raisins, comfort me with apples: for I am sick of love.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
His left hand [is] under my head, and his right hand doth embrace me.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
I adjure you, O daughters of Jerusalem, by the roes, and by the hinds of the field, that ye stir not up, nor awaken love, until it please.
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
The voice of my beloved! behold, he cometh, leaping upon the mountains, skipping upon the hills.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
My beloved is like a roe or a young hart: behold, he standeth behind our wall, he looketh in at the windows, he sheweth himself through the lattice.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
My beloved spake, and said unto me, Rise up, my love, my fair one, and come away.
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
For, lo, the winter is past, the rain is over and gone;
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
The flowers appear on the earth; the time of the singing [of birds] is come, and the voice of the turtle is heard in our land;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
The fig tree ripeneth her green figs, and the vines are in blossom, they give forth their fragrance. Arise, my love, my fair one, and come away.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
O my dove, that art in the clefts of the rock, in the covert of the steep place, let me see thy countenance, let me hear thy voice: for sweet is thy voice, and thy countenance is comely.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Take us the foxes, the little foxes, that spoil the vineyards; for our vineyards are in blossom.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
My beloved is mine, and I am his: he feedeth [his flock] among the lilies.
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Until the day be cool, and the shadows flee away, turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart upon the mountains of Bether.
