Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
I am a rose of Sharon, A lily of the valleys.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
[[Lov.]] As the lily among thorns, So is my love among the daughters.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
[[M.]] As the apple-tree among the trees of the forest, So is my beloved among the sons. In his shadow I love to sit down, And his fruit is sweet to my taste.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
He hath brought me to his banqueting-house, And his banner over me is love. Strengthen me with raisins,
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Refresh me with apples! For I am sick with love.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
His left hand is under my head, And his right hand embraceth me!
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
[[Lov.]] I charge you, O ye daughters of Jerusalem, By the gazelles, and by the hinds of the field, That ye stir not up, nor awake my love, till she please!
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
[[M.]] The voice of my beloved! Behold, he cometh, Leaping upon the mountains, Bounding upon the hills.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
Like a gazelle is my beloved, Or a young hind. Behold, he standeth behind our wall; He is looking through the windows; He glanceth through the lattice.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
My beloved speaketh, and saith to me, “Rise up, my love, my fair one, and come away!
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
For, lo, the winter is past, The rain is over and gone;
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
The flowers appear on the earth; The time of the singing of birds is come, And the voice of the turtle is heard in our land;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
The fig-tree is spicing its green fruit; The vines in blossom give forth fragrance. Arise, my love, my fair one, and come away!
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
O my dove, that art in the recesses of the rock, In the hiding-places of the steep craggy mountain, Let me see thy face, Let me hear thy voice! For sweet is thy voice, And thy face lovely.”
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Take ye for us the foxes, The little foxes that spoil the vines; For our vines are now in blossom.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
My beloved is mine, and I am his; He feedeth among the lilies.
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
When the day breathes, and the shadows flee away, Come again, my beloved, like a gazelle, or a young hind, Upon the craggy mountains.
