Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
As a lily among the thorns,
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
So [is] my friend among the daughters!
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
As a citron among trees of the forest, So [is] my beloved among the sons, In his shade I delighted, and sat down, And his fruit [is] sweet to my palate.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
He has brought me to a house of wine, And his banner over me [is] love,
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Sustain me with grape-cakes, Support me with citrons, for I [am] sick with love.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
His left hand [is] under my head, And his right embraces me.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
I have adjured you, daughters of Jerusalem, By the roes or by the does of the field, Do not stir up nor wake the love until she pleases!
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
The voice of my beloved! Behold, this—he is coming, Leaping on the mountains, skipping on the hills.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
My beloved [is] like to a roe, Or to a young one of the harts. Behold, this—he is standing behind our wall, Looking from the windows, Blooming from the lattice.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
My beloved has answered and said to me, “Rise up, my friend, my beautiful one, and come away,
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
For behold, the winter has passed by, The rain has passed away—it has gone.
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
The flowers have appeared in the earth, The time of the singing has come, And the voice of the turtle was heard in our land,
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
The fig tree has ripened her green figs, And the sweet-smelling vines have given forth fragrance, Rise, come, my friend, my beautiful one, indeed, come away.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
My dove, in clefts of the rock, In a secret place of the ascent, Cause me to see your appearance, Cause me to hear your voice, For your voice [is] sweet, and your appearance lovely.”
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Seize for us foxes, Little foxes—destroyers of vineyards, Even our sweet-smelling vineyards.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
My beloved [is] mine, and I [am] his, Who is delighting among the lilies,
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Until the day breaks forth, And the shadows have fled away, Turn, be like, my beloved, To a roe, or to a young one of the harts, On the mountains of separation!
