Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
I am the rose of Sharon, the lily of the valleys.—
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
Like the lily among the thorns, so is my beloved among the young maidens.—
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
Like the apple-tree among the trees of the forest, so is my friend among the young men: under his shadow do I ardently wish to sit, and his fruit is sweet to my palate.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
He brought me to the banqueting-house, and his banner over me was love.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Strengthen me with flagons of wine, refresh me with apples; for sick of love am I.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
Oh that his left hand might be under my head, and that his right might embrace me.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
I adjure you, O daughters of Jerusalem, by the roes, and by the hinds of the field, that ye awaken not, nor excite my love, till it please [to come of itself].—
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
The voice of my friend! behold, there he cometh, leaping over the mountains, skipping over the hills.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
My friend is like a roebuck or the fawn of the hinds: behold, there he standeth behind our wall, looking in at the windows, seeing through the lattice.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
My friend commenced, and said unto me, Rise thee up, my beloved, my fair one, and come along.
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
For, lo, the winter is past, the rain is over and gone its way.
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
The flowers are seen in the land; the time of the [birds'] singing is come, and the voice of the turtle-dove is heard in our land;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
The fig-tree perfumeth its green figs, and the vines with young grapes give forth a [pleasant] smell. Arise thee, my beloved, my fair one, and come along.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
O my dove, who art in the clefts of the rock, in the recesses of the cliffs, let me see thy countenance, let me hear thy voice; for thy voice is sweet, and thy countenance is comely.—
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Seize for us the foxes, the little foxes, that injure the vineyards; for our vineyards have young grapes.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
My friend is mine, and I am his—that feedeth among the lilies.
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Until the day become cool, and the shadows flee away, turn about, my friend, and be thou like the roebuck or the fawn of the hinds upon the mountains of separation.
