Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
I am the rose of Sharon, and the lily of the valleys.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
As the lily among thorns, so is my love among the daughters.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
As the apple tree among the trees of the wood, so is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, and his fruit was sweet to my taste.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
He brought me to the banqueting house, and his banner over me was love.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Stay me with flagons, comfort me with apples: for I am sick of love.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
His left hand is under my head, and his right hand does embrace me.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
I charge you, O you daughters of Jerusalem, by the roes, and by the hinds of the field, that you stir not up, nor awake my love, till he please.
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
The voice of my beloved! behold, he comes leaping on the mountains, skipping on the hills.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
My beloved is like a roe or a young hart: behold, he stands behind our wall, he looks forth at the windows, showing himself through the lattice.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
My beloved spoke, and said to me, Rise up, my love, my fair one, and come away.
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
For, see, the winter is past, the rain is over and gone;
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
The flowers appear on the earth; the time of the singing of birds is come, and the voice of the turtle is heard in our land;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
The fig tree puts forth her green figs, and the vines with the tender grape give a good smell. Arise, my love, my fair one, and come away.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
O my dove, that are in the clefts of the rock, in the secret places of the stairs, let me see your countenance, let me hear your voice; for sweet is your voice, and your countenance is comely.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Take us the foxes, the little foxes, that spoil the vines: for our vines have tender grapes.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
My beloved is mine, and I am his: he feeds among the lilies.
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Until the day break, and the shadows flee away, turn, my beloved, and be you like a roe or a young hart on the mountains of Bether.
