Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
I am a flower of the plain, a lily of the valleys.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
As a lily among thorns, so is my companion among the daughters.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
As the apple among the trees of the wood, so is my kinsman among the sons. I desired his shadow, and sat down, and his fruit was sweet in my throat.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
Bring me into the wine house; set love before me.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Strengthen me with perfumes, stay me with apples: for I [am] wounded with love.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
His left [hand shall be] under my head, and his right hand shall embrace me.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
I have charged you, ye daughters of Jerusalem, by the powers and by the virtues of the field, that ye do not rouse or wake [my] love, until he please.
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
The voice of my kinsman! behold, he comes leaping over the mountains, bounding over the hills.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
My kinsman is like a roe or a young hart on the mountains of Baethel: behold, he is behind our wall, looking through the windows, peeping through the lattices.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
My kinsman answers, and says to me, Rise up, come, my companion, my fair one, my dove.
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
For, behold, the winter is past, the rain is gone, it has departed.
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
The flowers are seen in the land; the time of pruning has arrived; the voice of the turtle-dove has been heard in our land.
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
The fig-tree has put forth its young figs, the vines put forth the tender grape, they yield a smell: arise, come, my companion, my fair one, my dove; yea, come.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
[Thou art] my dove, in the shelter of the rock, near the wall: shew me thy face, and cause me to hear thy voice; for thy voice is sweet, and thy countenance is beautiful.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Take us the little foxes that spoil the vines: for our vines put forth tender grapes.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
My kinsman is mine, and I am his: he feeds [his flock] among the lilies.
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Until the day dawn, and the shadows depart, turn, my kinsman, be thou like to a roe or young hart on the mountains of the ravines.
