Песен на песните 2
1 Аз съм роза Саронова И долински крем.
Jeg er Sarons Rose, Dalenes Lillie.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
Som en Lillie iblandt Tornene, saa er min Veninde iblandt Døtrene.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
Ligesom et Æbletræ iblandt Skovens Træer, saa er min elskede iblandt Sønnerne; jeg begærer at sidde under hans Skygge, og hans Frugt er sød for min Gane.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
Han fører mig til Vinhuset, og Kærlighed er hans Banner over mig.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
Styrker mig med Rosinkager, vederkvæger mig med Æbler! thi jeg er syg af Kærlighed.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
Hans venstre Haand er under mit Hoved, og hans højre Haand omfavner mig.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
Jeg besværger eder, I Jerusalems Døtre! ved Raaerne eller ved Hinderne paa Marken, at I ikke vække eller forstyrre den kære, førend hun har Lyst dertil.
8 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
Min elskedes Røst! se, der kommer han, springende over Bjergene, hoppende over Højene.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
Min elskede er lig en Raa eller en ung Hjort: se, han staar bag vor Væg, han ser ind igennem Vinduerne, kiger igennem Vinduesgitteret.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
Min elskede svarer og siger til mig: Staa op, min Veninde! min skønne! og gak frem.
11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
Thi se, Vinteren er forbi, Regnen er gaaet over og dragen bort.
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
Blomsterne ere komne til Syne i Landet, Sangens Tid er kommen, og Turtelduens Røst er hørt i vort Land.
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
Figentræet har udskudt sine smaa Figen, og Vinstokkene staa i Blomster og dufte; staa du op, min Veninde! min skønne! og gak frem!
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
Min Due i Klippens Revner, i Fjeldvæggens Skjul, lad mig se din Skikkelse, lad mig høre din Røst! thi din Røst er sød, og din Skikkelse er yndig.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
Griber os Rævene, de smaa Ræve, som fordærve Vingaardene; vore Vingaarde staa i Blomster.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
Min elskede er min, og jeg er hans, som vogter Hjorden iblandt Lillierne.
17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Indtil Dagens Luftning kommer, og Skyggerne fly, vend om, bliv lig, min elskede! med en Raa eller en ung Hjort paa Adskillelsens Bjerge!
