Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
«Küylerning küyi» — Sulaymanning küyi.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
«U otluq aghzi bilen méni söysun; Chünki séning muhebbiting sharabtin shérindur.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Xushpuraqtur séning etirliring; Quyulghan puraqliq may séning namingdur; Shunglashqa qizlar séni söyidu. Könglümni özüngge mehliya qilghaysen — Biz sanga egiship yügüreyli! — Padishah méni öz hujrilirigha ekirgey!»
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
«Biz sendin xushal bolup shadlinimiz; Séning muhebbetliringni sharabtin artuq eslep teripleymiz».
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
«Ular séni durusluq bilen söyidu». — «Qara tenlik bolghinim bilen chirayliqmen, i Yérusalém qizliri! Berheq, Kédarliqlarning chédirliridek, Sulaymanning perdiliridek qarimen.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Manga tikilip qarimanglar, Chünki qaridurmen, Chünki aptap méni köydürdi; Anamning oghulliri mendin renjigen; Shunga ular méni üzümzarlarni baqquchi qildi; Shunga öz üzümzarimni baqalmighanmen».
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
«Hey, jénim söyginim, dégine, Padangni qeyerde baqisen? Uni kün qiyamida qeyerde aram alghuzisen? Hemrahliringning padiliri yénida chümperdilik ayallardek yürüshümning néme hajiti?»
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
«I qiz-ayallar arisidiki eng güzili, eger sen buni bilmiseng, Padamning basqan izlirini bésip méngip, Padichining chédiri yénida öz oghlaqliringni ozuqlandurghin».
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
«I söyümlüküm, men séni Pirewnning jeng harwilirigha qétilghan bir baytalgha oxshattim;
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Séning mengziliring tizilghan munchaqlar bilen, Boynung marjanlar bilen güzeldur.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Biz sanga kümüsh közler quyulghan, Altundin zibu-zinnetlerni yasap bérimiz».
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
«Padishah toy dastixinida olturghinida, sumbul melhimim puraq chachidu;
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
Méning söyümlüküm, u manga bir monek murmekkidur, U kökslirim arisida qonup qalidu;
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
Méning söyümlüküm manga En-Gedidiki üzümzarlarda ösken bir ghunche xéne gülidektur».
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
«Mana, sen güzel, amriqim! Mana, sen shundaq güzel! Közliring paxteklerningkidektur!»
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
«Mana, sen güzel, söyümlüküm; Berheq, yéqimliq ikensen; Bizning orun-körpimiz yéshildur;
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
Öyimizdiki limlar kédir derixidin, Wasilirimiz archilardindur.
