Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
Weedduu Weeddotaa Solomoon.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Inni dhungoo afaan isaatiin na haa dhungatu; jaalalli kee daadhii wayinii caalaatii.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Urgaan shittoo keetii namatti tola; maqaan kee akkuma shittoo dhangalaafamee ti. Kanaafuu dubarran si jaallatu!
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Na fudhadhuu deemi; si duukaa fiignaa! Mootichi diinqa isaatti ol na galfate. Michoota Nu sitti gammannee ililchina; jaalala kees daadhii wayinii caalaa jajanna. Ishee Si jaallachuun isaanii akkam sirrii dha!
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Intallan Yerusaalem, ani akkuma dunkaana Qeedaar, akkuma golgaa dunkaana Solomoonis gurraattii dha; garuu bareedduu dha.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Sababii ani gurraattii taʼeef, ija babaaftee na hin ilaalin; aduutu na gurraachesseetii. Ilmaan haadha koo natti aaranii akka ani iddoo dhaabaa wayinii eegu na taasisan; ani garuu iddoo dhaabaa wayinii koo hin eegganne.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Yaa isa ani si jaalladhu, iddoo bushaayee kee tikfattuu fi iddoo itti guyyaa saafaa hoolota kee boqochiifattu natti himi. Ani maaliifan akka dubartii fuula ishee haguugattee bushaayee michoota keetii bira asii fi achi joortu tokkoo taʼa?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Yaa dubartii dubartoota hunda caalaa bareeddu, ati yoo beekuu baatte hoolota duukaa buʼi; ilmoolee reʼoota keetiis dunkaana tiksootaa bira tikfadhu.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
Yaa jaalallee ko, ani akka farda dhalaa fardeen gaarii Faraʼoon harkisan keessaa tokkootti sin ilaala.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Maddiin kee amartii gurraatiin, mormii kees dirata warqeetiin miidhagfameera.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Nu warqee gurraa meetiidhaan wal make siif tolchina.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
Utuma mootichi maaddiitti dhiʼaatee jiruu shittoon koo urgaa isaa kenne.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
Michuun koo anaaf korojoo qumbii ti; inni guntuta koo gidduu boqota.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
Michuun koo anaaf hurbuu daraaraa heennaa kan iddoo dhaabaa wayinii Een Gaadiitii dhufee dha.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Yaa jaalallee ko, ati akkam bareedda! Dinqii akkam bareedda! Iji kee gugee fakkaata.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Yaa michuu ko, ati akkam miidhagda! Dinqii akkam namatti tolta! Margi lalisaan siree keenya.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
Dareersumaan mana keenyaa birbirsa; dagaleen isaa immoo gaattiraa dha.
