Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
Salamana augstā dziesma.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Lai viņš mani skūpsta ar savas mutes skūpstīšanu; jo tava mīlestība ir jo mīlīgāka nekā vīns.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Tavai eļļai ir salda smarža; tavs vārds ir izlieta eļļa, tāpēc jaunavas tevi mīl.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Velc mani, tad mēs tev tecēsim pakaļ; ķēniņš mani ved savos kambaros; mēs līksmosimies un priecāsimies par tevi; mēs pieminēsim tavu mīlestību vairāk nekā vīnu; patiesīgi tevi mīl.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Es esmu melna, bet mīlīga, jūs Jeruzālemes meitas, tā kā Ķedara teltis, kā Salamana gardīnes(aizkari).
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Neuzlūkojiet mani, ka esmu pamelna, jo saulē esmu nodegusi; manas mātes bērni pret mani apskaitušies, tie mani likuši par vīna dārzu sargātāju; savu pašu vīna dārzu neesmu apsargājusi.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Saki man, tu, ko mana dvēsele mīl, kur tu gani, kur tu gulies pusdienā? Jo kāpēc man būs aloties pie tavu biedru ganāmiem pulkiem?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Ja tu to nezini, tu visu skaistākā starp sievām, tad ej jel pa avju pēdām un gani savus kazlēnus pie ganu teltīm.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
Es tevi līdzināju, mana draudzene, ar tiem zirgiem pie Faraona ratiem.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Tavi vaigi ir mīlīgi sprādzēs, tavs kakls pērļu rotā.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Mēs tev taisīsim zelta sprādzes ar sudraba podziņām.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
Kamēr ķēniņš pie galda, mana nardes puķīte dod savu smaržu.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
Mans draugs man ir mirru pušķis, pie manām krūtīm piesprausts.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
Mans draugs man ir vīna ķekars Enģedi vīna dārzos.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Redzi, tu esi skaista, mana draudzene, redzi, tu esi skaista, tavas acis ir kā baložu acis.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Redzi, tu esi skaists, mans draugs, un mīlīgs, un mūsu dusas vieta zaļo.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
Mūsu namu baļķi ir ciedri, mūsu sijas ir cipreses.
