< Песен на песните 1 >
1 Соломоновата песен на песните.
Le Cantique des Cantiques, composé par Salomon.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Qu’il me prodigue les baisers de sa bouche! Car tes caresses sont plus délicieuses que le vin.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Tes parfums sont suaves à respirer; une huile aromatique qui se répand, tel est ton nom. C’Est pourquoi les jeunes filles sont éprises de toi.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Entraîne-moi à ta suite, courons! Le roi m’a conduite dans ses appartements, mais c’est en toi que nous cherchons joie et allégresse; nous prisons tes caresses plus que le vin: on a raison de t’aimer.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Je suis noircie, ô filles de Jérusalem, gracieuse pourtant, comme les tentes de Kêdar, comme les pavillons de Salomon.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Ne me regardez pas avec dédain parce que je suis noirâtre; c’est que le soleil m’a hâlée. Les fils de ma mère étaient en colère contre moi: ils m’ont fait garder les vignobles, et mon vignoble à moi, je ne l’ai point gardé!
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Indique-moi, toi que chérit mon âme, où tu mènes paître ton troupeau, où tu le fais reposer à l’heure de midi. Pourquoi serais-je comme une femme voilée auprès des troupeaux de tes compagnons?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Si tu ne le sais pas, ô la plus belle des femmes, suis donc les traces des brebis, et fais paître tes chevreaux près des huttes des bergers.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
A une cavale, attelée aux chars de Pharaon, je te compare, mon amie.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Charmantes sont tes joues ornées de rangs de perles, ton cou paré de colliers.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Nous te ferons des chaînons d’or avec des paillettes d’argent.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
Tandis que le roi demeure sur son divan, mon nard exhale son arome.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
Mon bien-aimé est pour moi un bouquet de myrrhe, qui repose sur mon sein.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
Mon bien-aimé est pour moi une grappe de troène dans les vignes d’En-Ghedi.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Que tu es belle, mon amie, que tu es belle! Tes yeux sont ceux d’une colombe.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Que tues beau, mon bien-aimé, et combien aimable! Notre couche est un lit de verdure.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
Les solives de nos maisons sont de cèdre, nos lambris sont de cyprès.