Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
The Song of Songs, that [is] of Solomon.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Let him kiss me with kisses of his mouth, For better [are] your loves than wine.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
For fragrance [are] your good perfumes. Perfume emptied out—your name, Therefore have virgins loved you!
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Draw me: we run after you, The king has brought me into his inner chambers, We delight and rejoice in you, We mention your loves more than wine, Uprightly they have loved you!
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
I [am] dark and lovely, daughters of Jerusalem, as tents of Kedar, as curtains of Solomon.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Do not fear me, because I [am] very dark, Because the sun has scorched me, The sons of my mother were angry with me, They made me keeper of the vineyards, My vineyard—my own—I have not kept.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Declare to me, you whom my soul has loved, Where you delight, Where you lie down at noon, For why am I as one veiled, By the ranks of your companions?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
If you do not know, O beautiful among women, Go forth by the traces of the flock, And feed your kids by the shepherds’ dwellings!
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
To my joyous one in chariots of Pharaoh, I have compared you, my friend,
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Your cheeks have been lovely with garlands, your neck with chains.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
We make garlands of gold for you, with studs of silver!
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
While the king [is] in his circle, My spikenard has given its fragrance.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
A bundle of myrrh [is] my beloved to me, Between my breasts it lodges.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
A cluster of cypress [is] my beloved to me, In the vineyards of En-Gedi!
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Behold, you [are] beautiful, my friend, Behold, you [are] beautiful, your eyes [are] doves!
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Behold, you [are] beautiful, my love, indeed, pleasant, Indeed, our bed [is] green,
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
The beams of our houses [are] cedars, Our rafters [are] firs, I [am] a rose of Sharon, a lily of the valleys!
