< Песен на песните 1 >
1 Соломоновата песен на песните.
The song of songs, which is Solomon’s.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Let him kiss me with the kisses of his mouth: for thy love is better than wine.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Because of the savour of thy good ointments thy name is as ointment poured forth, therefore do the virgins love thee.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Draw me, we will run after thee: the king hath brought me into his chambers: we will be glad and rejoice in thee, we will remember thy love more than wine: the upright love thee.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
I am black, but comely, O ye daughters of Jerusalem, as the tents of Kedar, as the curtains of Solomon.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Look not upon me, because I am black, because the sun hath looked upon me: my mother’s children were angry with me; they made me the keeper of the vineyards; but mine own vineyard have I not kept.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Tell me, O thou whom my soul loveth, where thou feedest, where thou makest thy flock to rest at noon: for why should I be as one that turneth aside by the flocks of thy companions?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
If thou know not, O thou fairest among women, go thy way forth by the footsteps of the flock, and feed thy kids beside the shepherds’ tents.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
I have compared thee, O my love, to a company of horses in Pharaoh’s chariots.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Thy cheeks are comely with rows of jewels, thy neck with chains of gold.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
We will make thee borders of gold with studs of silver.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
While the king sitteth at his table, my spikenard sendeth forth the smell thereof.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
A bundle of myrrh is my wellbeloved unto me; he shall lie all night betwixt my breasts.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
My beloved is unto me as a cluster of camphire in the vineyards of En–gedi.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Behold, thou art fair, my love; behold, thou art fair; thou hast doves’ eyes.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Behold, thou art fair, my beloved, yea, pleasant: also our bed is green.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
The beams of our house are cedar, and our rafters of fir.