Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
The song of songs, which is Solomon’s.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Let him kiss me with the kisses of his mouth: for your love is better than wine.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Because of the smell of your good ointments your name is as ointment poured forth, therefore do the virgins love you.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Draw me, we will run after you: the king has brought me into his chambers: we will be glad and rejoice in you, we will remember your love more than wine: the upright love you.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
I am black, but comely, O you daughters of Jerusalem, as the tents of Kedar, as the curtains of Solomon.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Look not on me, because I am black, because the sun has looked on me: my mother’s children were angry with me; they made me the keeper of the vineyards; but my own vineyard have I not kept.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Tell me, O you whom my soul loves, where you feed, where you make your flock to rest at noon: for why should I be as one that turns aside by the flocks of your companions?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
If you know not, O you fairest among women, go your way forth by the footsteps of the flock, and feed your kids beside the shepherds’ tents.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
I have compared you, O my love, to a company of horses in Pharaoh’s chariots.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Your cheeks are comely with rows of jewels, your neck with chains of gold.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
We will make you borders of gold with studs of silver.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
While the king sits at his table, my spikenard sends forth the smell thereof.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
A bundle of myrrh is my well-beloved to me; he shall lie all night between my breasts.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
My beloved is to me as a cluster of camphire in the vineyards of Engedi.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Behold, you are fair, my love; behold, you are fair; you have doves’ eyes.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Behold, you are fair, my beloved, yes, pleasant: also our bed is green.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
The beams of our house are cedar, and our rafters of fir.
