Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
Salomos Højsang.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Kys mig, giv mig Kys af din Mund, thi din Kærlighed er bedre end Vin.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Lifligt dufter dine Salver, dit Navn er en udgydt Salve, derfor har Kvinder dig kær.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Drag mig efter dig, kom, lad os løbe; Kongen tog mig ind i sine Kamre. Vi vil juble og glæde os i dig, prise din Kærlighed fremfor Vin. Med Rette har de dig kær.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Jeg er sort, dog yndig, Jerusalems Døtre, som Kedars Telte, som Salmas Forhæng.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Se ej paa mig, fordi jeg er sortladen, fordi jeg er brændt af Solen. Min Moders Sønner vrededes paa mig, til Vingaardsvogterske satte de mig — min egen Vingaard vogted jeg ikke.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Sig mig, du, som min Sjæl har kær, hvor du vogter din Hjord, hvor du holder Hvil ved Middag. Thi hvi skal jeg gaa som en Landstryger ved dine Fællers Hjorde?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Saafremt du ikke ved det, du fagreste blandt Kvinder, følg da kun Hjordens Spor og vogt dine Geder ved Hyrdernes Boliger.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
Ved Faraos Forspand ligner jeg dig, min Veninde.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Dine Kinder er yndige med Snorene, din Hals med Kæderne.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Vi vil gøre dig Snore af Guld med Stænk af Sølv.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
Min Nardus spreder sin Duft, mens Kongen er til Bords;
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
min Ven er mig en Myrrapose, der ligger ved mit Bryst,
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
min Ven er mig en Koferklase fra En-Gedis Vingaarde.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Hvor du er fager, min Veninde, hvor du er fager, dine Øjne er Duer!
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Hvor du er fager, min Ven, ja dejlig er du, vort Leje er grønt,
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
vor Boligs Bjælker er Cedre, Panelet Cypresser!
