Рут 1
1 В Дните когато съдиите съдеха, настана глад на земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.
Laitloek rhoek lai a tloek tue vaengah khohmuen ah khokha pai. Te dongah Judah Bethlehem lamkah hlang pakhat tah Moab kho ah bakuep ham a yuu neh a ca rhoi te a caeh puei.
2 Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.
Te hlang kah a ming tah Elimelekh tih a yuu ming tah Naomi, a ca rhoi ming tah Mahlon neh Kilion a ming nah. Amih rhoek tah Judah Bethlehem kah Ephraim lamloh Moab khohmuen la cet tih om uh.
3 И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.
Te vaengah Noami tah a va Elimelekh te duek tih anih neh a ca rhoi la cul.
4 И те си взеха жени моавки, на които името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.
A ca rhoi loh Moab nu a ming ah Orpah neh Ruth te a loh rhoi tih kum rha tluk om uh.
5 Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.
Tedae Mahlon neh Kilion khaw bok a duek bal dongah a va, a ca om kolla huta amah buengla cul.
6 След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.
Tedae BOEIPA loh a pilnam te buh paek ham a hip coeng tila Moab kho ah a yaak. Te dongah hlah uh tih a langa rhoi neh Moab kho lamloh bal.
7 И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете и снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.
Te dongah a om nah hmuen lamloh nong tih a langa rhoi neh amah neh Judah kho long la bal ham cet uh.
8 Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпихте към умрелите и към мене.
Tedae a langa rhoi taengah Naomi loh, “Cet rhoi lamtah na manu im la mael rhoi laeh. Aka duek rhoek neh kai taengah na saii vanbangla sitlohnah te nangmih rhoi taengah BOEIPA loh han saii khaw han saii khaming.
9 Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.
BOEIPA loh nangmih rhoi te m'pae saeh lamtah na va im kah duemnah khaw hmu rhoi van,” a ti nah tih amih rhoi te a mok hatah a ol a huel uh tih rhap uh.
10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.
Te phoeiah anih te, “Namah neh na pilnam taengla bal uh sih,” a ti na rhoi.
11 Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?
Tedae Naomi loh, “Ka canu rhoi aw mael rhoi laeh. Kai taengla balae nan loh rhoi eh? Nangmih rhoi kah na va la aka poeh ham khaw ka ko khuiah camoe ka khueh pueng tih nim?
12 Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родих синове,
Ka canu rhoi mael rhoi lamtah cet rhoi laeh, ka patong coeng he, va khueh ham khaw kai hamla ngaiuepnah om ka ti koinih hlaempang pakhat ah ka va taengla ka om vetih ca kan sak sue,
13 вие бихте ли ги чакали догде пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.
Te te a rhoeng duela na lamso rhoi aya? Hlang la aka poeh pawt te na oei rhoi aya? Ka ca rhoi aw te moenih ta. BOEIPA kut loh kai n'nan coeng dongah kai tah nangmih rhoi lakah ka phaep uh phat coeng,” a ti nah.
14 А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.
A ol a huel tih koep a rhah uh phoeiah tah Orpah loh a mani te a mok. Tedae Ruth long tah khak a lingven.
15 Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и боговете си; върни се и ти подир етърва си.
Te vaengah, “Na maya tah a pilnam taeng neh a pathen taengla bal ke! na maya neh bal laeh,” a ti nah.
16 А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;
Tedae Ruth loh, “Nang hnoo ham neh nang hnuk lamkah bal ham tah kai he nan doo pawt mako, na pongpa nah ah ka pongpa vetih na rhaehba nah ah ka rhaehba ni, na pilnam khaw ka pilnam van, na Pathen khaw ka Pathen ni.
17 гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.
Na duek nah ah ka duek saeh lamtah pahoi ng'up uh van saeh. BOEIPA loh kai taengah han saii saeh lamtah hang khoep nawn saeh. Kai laklo neh nang laklo ah duek long mah n'tuiphih nawn saeh,” a ti nah.
18 И Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.
A taengah caeh ham a ning mangkhak te a hmuh vaengah voek ham khaw a toeng.
19 И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин?
Te dongah amih rhoi te Bethlehem a pha duela cet rhoi. Bethlehem a pha rhoi van neh amih rhoi kongah khopuei boeih te pangngawl tih, “Noami a te?,” a ti uh.
20 А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин наричайте ме Мара защото Всесилният ме твърде огорчи.
Tedae amih taengah tah, “Kai he Naomi la ng'khue uh boeh, Tlungthang loh kai mat m'phaep coeng dongah kai he Mara la ng'khue uh mai.
21 Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?
Kai he khangrhueng la ka cet van dae BOEIPA loh kuttling la kai m'bal sak. Balae tih kai te Naomi la nang khue uh. BOEIPA loh kai n'doo tih Tlungthang loh kai soah thae a huet coeng,” a ti nah.
22 Така се върна Ноемин, и със снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жътва.
Naomi a bal vaengah Moab kho lamkah anih neh aka mael hmaih a langa Moab Ruth neh cangtun cangah cuek vaengah Bethlehem a pha rhoi.
