Рут 4
1 И Вооз възлезе на портата и седна там; и, ето, минаваше близкият сродник, за когото беше говорил Вооз. И рече: Господине, свърни, седни тук. И той свърна и седна.
Ай о Боазо жыля и бэшля катар лэ форости вудара. И дикхэл: жал кодыва родо, пала кастэ вов пхэнэлас. О Боазо акхардя лэс и пхэндя: — Поджа кардэ, амал. Прибэш. Кодыва поджыля и бэшля.
2 Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и рече: Седнете тук. И те седнаха.
Андэ форо о Боазо акхардя дэшэ барэдэра манушэн и пхэндя лэнди: — Бэшэн катэ. Вонэ бэшлэ.
3 После рече на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дяла, който принадлежеше на брата ни Елимелеха;
О Боазо пхэндя колэ родости: — Дума жал палай мал лэ Элимелехости, амарэ родости. Э Наоми рисайля андай Моавицко пхув и битинэл э мал.
4 а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред седящите тука, пред старейшините на людете ми. Ако щеш да го откупиш като сродник, откупи го; но, ако не щеш да го откупиш, кажи ми, за да зная; защото освен тебе, няма друг да го откупи, като сродник; и аз съм подир тебе. И той рече: Аз ще го откупя.
Мэ погиндосадэм, кай трэбуй тэ пхэнав тути пала када. Ту трэбуй тэ витинэс кадыя мал англа саворэ, ко бэшэл, и англа э барэдэра амарэн манушэн. Камэс, витин, ай на камэс, пхэн манди, кай мэ тэ ганав. О чячё витинимос ашэлпэ пала тутэ, ту англуно, ай мэ тунче пала тутэ. — Мэ витинава, — пхэндя кодыва.
5 И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му.
О Боазо пхэндя: — Сар кай ту тинэса э мал кай э Наоми, ту кадя жэ трэбуй тэ лэс пала тутэ ла Руфя моавитянка, ла пхивля, соб латерэ бэяцэ тэ авэн хулая пэ лэско хаббэ.
6 Тогава сродникът рече: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя нивата.
Тунче кодыва пхэндя: — Най, мэ на витинав кадыя мал. Мэ дарав, со кадя римосарава мэрно хаббэ. Витин фэдэр ту, мэ на витинав.
7 А в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупване и размяна в Израиля, ето що беше обичаят: човекът изуваше обувката си, та я даваше на ближния си: и така се свидетелствуваше в Израиля.
(Андэ пхурани время кай э израильтянуря сас обычаё, кала пэрэдэнас по чячё витинимос, соб тэ састярэн о допхэнимос, о мануш излэлас пар пэстэ э сандали и отдэлас аврэсти. Кадя э израильтянуря састярнас о допхэнимос.)
8 За това, сродникът като каза на Вооза: Купи го ти за себе си, изу си обувката.
— Тин ту, — пхэндя о родо лэ Боазости и изля о сандали.
9 Тогава Вооз каза на старейшините и на всичките люде: Днес сте свидетели, че купувам от ръката на Ноемин всичко, що беше Елимелехово и всичко що беше Хелеоново и Маалоново.
О Боазо пхэндя лэ барэдэрэнди тай саворэнди, ко бэшэлас: — Адес тумэ дикхэн и шунэн, икхатар мэ тинав кай э Наоми ся, со сас кай о Элимелехо, Килионо и кай о Махлоно.
10 А още и моавката Рут Маалоновата жена, придобих за жена, за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да се не изличи името на умрелия измежду братята му и из града на обитаването му; вие сте свидетели днес.
Кадя жэ и ла Руфя моавитянка, ла пхивля лэ Махлоностеря, мэ лав пала мандэ, кай э бэяцэ лэ Махлоности тэ авэн хулая пэ лэско хаббэ, и кай тэ на пэрэшындёл лэско родо анда амаро форо. Адес тумэ екхжэнэ дикхэн и шунэн када!
11 И всичките люде, които бяха в портата, и старейшините рекоха: Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом; и да станеш силен в Ефрата, и да бъдеш знаменит във Витлеем;
Тунче саворэ, ко сас катар э вудара тай э барэдэра пхэндэ: — Кадя амэ дикхас и шунас! Мэк о РАЙ дэла кала жувляти, сави зажал андэ теро чер, бут бэяцэн. Сар Вов дя бут бэяцэн ла Рахиляти тай ла Лияти, савэндар аракхадилэ ся э израильски мануша! Зорало ав андо Эфрато тай гангло андо Вифлеемо!
12 и от потомството, което Господ ще ти даде от тая млада жена, нека бъде домът ти като дома на Фареса, когото Тамар роди на Юда.
Мэк черэз э терэ бэяцэн, савэн о РАЙ дэла тути кала тэрня жувлятар, тери порода авэла, сар э порода кай о Парэцо, савэс э Тамар аракхадя лэ Иудасти!
13 И така, Вооз взе Рут, и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и тя роди син.
О Боазо ля пала пэстэ ла Руфя. Вов сутя ласа, ай о РАЙ дя лати тэ авэл пхари, и вой андя шаворэс.
14 И жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто Името Му в Израиля.
Э жувля пхэнэнас ла Наомияти: — Бахтало о РАЙ, Саво дя тути фиримарес! Тэ ашарэлпэ вов машкара израильтянуря!
15 Тоя син ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина.
Вов рисарэла тути э лош тай подритярэла тут андэ пхуранэ бэрша! Э бори тери, сави камэл тут, андя лэс! Вой важ тутэ фэдэр ефта шавэндар.
16 И Ноемин взе детето и тури го в пазухата си, и стана му кърмилница.
Э Наоми пхиравэлас лэ бэятос пэ васт и дикхэлас пала лэстэ.
17 И съседките ме дадоха име казвайки: Син се роди на Ноемин. И рекоха го Овид; той е баща на Есея, Давидовия баща.
Ай э жувля, савэ жувэнас котэ, пхэнэнас: — Шаворо аракхадиляпэ кай э Наоми. Вонэ динэ лэсти о алав Овидо. Вов ашыля дад лэ Иесеёско, саво сас о дад лэ Давидоско.
18 И ето Фаресовото родословие: Фарес роди Есрона,
Акэ э порода лэ Фарецости: о Фарецо ашыля дадэса лэ Хецроноско,
19 Есрон роди Арама, Арам роди Аминадава,
о Хецроно ашыля дадэса лэ Рамоско, о Рамо ашыля дадэса лэ Аминадавоско,
20 Аминадав роди Наасона, Наасон роди Салмона,
о Аминадаво ашыля дадэса лэ Нахшоноско, о Нахшоно ашыля дадэса лэ Салмоноско,
21 Салмон роди Вооза, Вооз роди Овида,
о Салмоно ашыля дадэса лэ Боазоско, о Боазо ашыля дадэса лэ Овидоско,
22 Овид роди Есея, а Есей роди Давида.
о Овидо ашыля дадэса лэ Иесеёско, о Иесеё ашыля дадэса лэ Давидоско.
