Рут 3
1 След това, свекърва й Ноемин й рече: Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш?
Екхвар лаки сокра Наоми пхэндас лакэ: — Ашта, мури щей, аракхав тукэ тхан, кай тэ траис андэ пачя.
2 И сега, не е ли от нашия род Вооз, с чиито момчета беше ти? Ето, тая нощ той вее ечемика на гумното.
Дыкх аканак, о Боаз, каскэ бутярицэнца ту санас, амэнгэ нямо. Адес по мизмэри вов авла, кай ужарэн сэмно.
3 Умий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното; но да се не покажеш на човека, догде не е свършил яденето и пиенето си.
Атунчи тхов-ту, макх-ту сагангэ улыенца ай урав тирэ май шукар гада. Жя котэ, кай ужарэн сэмно, алом на сыкадюв лэскэ, жи пун вов хала ай пэла.
4 И като си ляга, забележи мястото гдето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що трябва да направиш.
Кана вов пашлёла, лэ сама, кай пашлёл. Котар жя, ваздэ капа па лэскэ пунрэ ай пашлюв. Вов пхэнла тукэ, со тэ кэрэс.
5 А тя й рече: Всичко що ми каза, ще сторя.
— Мэ кэро са, сар ту пхэнэс, — пхэндас пэ кадо э Рут.
6 И тъй слезе на гумното, та стори всичко, що й заповяда свекърва й.
Вой гэлас по кадо тхан ай кэрдас са, со пхэндас лаки сокра.
7 А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката откъм нозете му и легна.
Кана о Боаз ащядилас тэ хал ай тэ пэл ай лэско ило ковлилас, вов гэлас ай пашлилас пэ дурутны риг, кай сас кидыны сулума. Рут пашылас локхорэс, ваздас э капа па лэскэ пунрэ ай пашлилас.
8 И около среднощ човекът се стресна и обърна; и ето жена лежеше при нозете му.
Пэ допаш рат вов издраяс, пиписардас паша пэстэ ай аракхлас э жювля, сави пашлёлас паш лэскэ пунрэ.
9 И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.
— Кон сан? — пущлас вов. — Мэ сым тири бутярица Рут, муро рай, – пхэндас вой. – Лэ ма андо тиро кхэр, чяк сан екх анда амарэ май пашутнэ нямо, кон фирий амэн.
10 А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която се показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.
— Алдый тут о Рай Яхва, мури щей, — пхэндас вов. — Кадо лащё баё сы май баро, сар ту кэрдан англа кадо: ту чи лан тэ нашэс пала тэрнэ мурш, — чи пала барвалэ, чи пала чёрэ.
11 И сега, дъщерьо, не се бой; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.
Ай аканак, мури щей, на дара. Мэ кэрав тукэ са, со ту мангэс. Са муро форо жянэл, со ту сан пативалы жювли.
12 И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има обаче друг сродник по-близък от мене.
Мэ сым тиро пашутно нямо, алом сы нямо инкэ май пашэ мандар.
13 Остани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава заклевам се в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук.
Ащ пэ рат катэ, ай ёкор, тэ камла вов тэ авэл тиро фиритори, атунчи мишто — мэк тэ авэл. Ай тэ на камла, кадо кэро мэ; кадо сы чячипэ, сар сы чячипэ, кэ о Рай Яхва сы траимэ. Сов катэ жи ко ёкор.
14 И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознае човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното.
Ай вой пашлёлас паша лэскэ пунрэ жи ко ёкор, алом ущилас, кана инкэ чи десайлас, кана инкэ наштык сас тэ пинжярэл екх мануш лэ каврэс. Боаз пхэндас пэскэ: «Мэк коник тэ на жянэл, кэ кады жювли сас катэ».
15 Рече още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест мери ечемик, та го натовари на нея; и тя си отиде в града.
Вов пхэндас лакэ: — Дэ мангэ тиро пхикэнго дыкло, саво сы пэ тутэ, ай инкэр лэс. Кана вой кэрдас кадо, вов щютас андо дыкло ячмень, шов меры, ай жутысардас лакэ тэ щёл пхарипэ пэ пхикэ. Пала кадо вов гэлас палпалэ андо форо.
16 И като дойде при свекърва си, тя й каза: Що ти стана, дъщерьо моя. И тя й разправи всичко, що й стори човекът.
Кана э Рут авилас кай пэски сокра, Наоми пущлас: — Сар, мури щей? Ай вой панаскодысардас лакэ па са, со кэрдас лакэ о Боаз,
17 Каза още: Даде ми тия шест мери ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си.
ай щютас пашэ: — Вов дас мангэ кодал шов меры сэмно ворбаса: «На болдэ-ту кай тири сокра щюще вастэнца».
18 А тя рече: Седни, дъщерьо моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата още днес.
Наоми пхэндас: — Рыбдысар эк-цэра, мури щей, жи пун жянэса, со авла май дур. Чяк кадо мануш чи чендэшыя-пэ, жи пун адес чи дэл гата кадо баё.
