Рут 2
1 А Ноемин имаше един сродник по мъжа си, много имотен човек, от рода на Елимелеха, на име Вооз.
Муршэстэ Нооми сля родо пав лавэ Боазо, мануш пативало, колэстар родостар, со и Элимелехо.
2 И моавката, Рут, каза на Ноемин: Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия. И тя й рече: Иди, дъщерьо моя.
Моавитянка Руфь пхэнда Нооми: — Мук ман тэ джя ды маля тэ стидэ ворзо, саво тэлэдыня, котэ, тев манди сикавэна мищимо. Нооми пхэнда: — Джя, чей мури.
3 И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жътварите; и случи се да попадне на нивата, която беше дал на Вооза, човекът от рода на Елимелеха.
Руфь джиля пы маля, тев стидэнас ворзо, тай ачиля тэ подлэ кода, со тэлэдэлас пы пхув. Тай ачиля кади, со кодыя маля сля маля Боазостири, саво сля родо Элимелехости.
4 И, Ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жътварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!
Ды кадыва диво еджино Боазо авиля пордэ Вифлеемостар. — РАЙ тумэнца! — пхэнда вов бутярнэнди. — Тэ авэх бахтало РАЕСТАР! — пхэндэ вонэ лэсти.
5 Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тая млада жена?
Боазо пхучля пхурэдэрэ бутярнэстар: — Кахкири када чей, кадыя тэрни джювли?
6 И слугата, настойникът на жътварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;
Пхурэдэр бутярно пхэнда: — Када моавитянка, сави Нооми анда пхуятар Моаво.
7 и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жътварите. И тъй, тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи.
Вой пхучля: «Мукэґа ман тэ стидэ ворзо, саво тэлэдыня». Авиля дэнзор тай ачиляпэ вой катэ, тай на прыбэшля тэ отцинявэ.
8 Тогава Вооз рече на Рут: Чуеш ли ме, дъщерьо моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук при момичетата ми.
Тунчи Боазо пхэнда Руфяти: — Чей мури, пошун. На джя тэ стидэ ворзо пэ авэр маля, на уджя катар, нэ рицарпэ пашэ мурэ бутярнендэ.
9 Нека очите ти бъдат в нивата, гдето ще жънат, и ходи подир тях; ето, аз заръчах на момчетата да се не досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете та пий от онова, което момчетата са налели.
Дыкх, тев тирэн бутярнэ, тай джя пав шпэра бутярнен. Мэ прыпхэндом пэхкирэ манушэнди тэ на холярэн тут. Кала скамэґа тэ пэ, поджя тай пи кхорэстар, савэстар лэн пани мурэ копыли.
10 И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка?
Вой тэлиля лэсти ды пхуя тай пхэнда: — Сости ту сикавэх манди кацаво мищимо? Сости ту чювэх пы ман сама, мэ ж авря пхуятар?
11 А Вооз в отговор и рече: Каза ми се напълно всичко, що се сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала.
Боазо пхэнда лати: — Манди роспхэндэ пала кода, со ту стирдан пэхкиряти сасуяти, кала муля тиро мурш: сар ту ачявдан дадэ тай да, ачявдан пэхкири пхув, тев аракхлянпэ, тай джилян манушэндэ, савэн ды калэ на джянэґас.
12 Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под чиито крила си дошла да се подслониш.
Мэк РАЙ воздэла тути пала тирэ рындоря, савэ ту тирдан, тай дэла бахт тути Дэвэл, РАЙ Израилехкоро, пала лэхкирэ пхака ту камэх тэ ушаравэпэ!
13 И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини.
Вой пхэнда: — Рай муро, ту сикавэх манди кацаво мищимо. Ту дынян пачя тиря копыляти, кала мэ на тирэ копылендар.
14 И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жътварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити и остави нещо.
Кала авиля вряма тэ ха, Боазо пхэнда Руфяти: — Джя кордэ, ха тай обмук пэхкоро котор мандро ды шуклима. Руфь бэшля пашэ бутярнэн, тай вов дыня лати присардо ворзо. Вой чялиля, тай латэ интэ ачиляпэ.
15 А като стана да бере класове, Вооз заповяда на момчетата си, като каза: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете;
Кала Руфь упалэ джиля тэ стидэ ворзо, Боазо прыпхэнда пэхкирэ манушэнди: — Тай кала вой закамэла тэ стидэ помашкар снопуря, на холярэн ла.
16 и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и оставяйте го, и нека го събира без да й забранявате.
Кала авэна тэ стидэ, на залэн вса тай ачявэн лати. Мэк подлэл, тай тумэ нисо на дэдумэн лати.
17 Така тя береше класове в нивата до вечерта; па очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.
Ды бельвель Руфь стидэлас ворзо пэ маля. Нэ кала вой обмарда лэн, выджиля їпаш гоно ячмени.
18 И взе това та влезе в града, и свекърва й видя колко класове бе събрала; и Рут извади та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.
Кала авиля ды форо, Руфь сикавда сасуяти, скацик вой стидыня. Тунчи вой доросля кода, со ачиляпэ хаматар, тай отдыня Нооми.
19 И свекърва й рече: Где събира днес класове? и где работи? Благословен да бъде оня, който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия нива бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз.
Сасуи пхучля латар: — Тев ту стидэґас? Тев ту тирдан авдивэ? Тэ авэл бахтало кодыва, саво дыня тути зор. Руфь пхэнда сасуяти, кастэ вой тирда пэ маля. — Манушэ, пэ маля кастэ мэ авдивэ слём, акхарэн Боазо, — пхэнда вой.
20 И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече и още Ноемин: Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник.
— Тэ дэл лэсти РАЙ бахт! Вов патив тховэл и пы джюдэн тай пы мулэн! — пхэнда Нооми боряти. — Кадыва мануш амаро пашутно родо, кастар авэла амэнди зор.
21 И Рут моавката каза: При това, той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми докато не свършат цялата ми жътва.
Руфь моавитянка пхэнда: — Вов пхэнда манди тэ рицарэпэ екхтханэ лэхкирэ бутярнэнца ды колэ, кала вонэ стирэна всаворэ бутя пэ лэхкирэн мален.
22 И Ноемин рече на снаха си Рут: Добре е, дъщерьо моя, да излизаш с неговите момчета, и да те не срещат в друга нива.
Нооми пхэнда Руфяти, пэхкиря боряти: — Чяёри, мишто, кала ту авэґа лэхкирэ бутярненца. Тунчи нико на холярэла тут пэ авэр маля.
23 И така, тя се привърза при момчетата на Вооза, за да бере класове догде се свърши ечемичната жътва и пшеничната жътва; и седеше със свекърва си.
Руфь рицардапэ екхтханэ бутярненца Боазостирэнца тай подлэлас када, со тэлэдэлас ды колэ, кала постидыне ячмени тай див. Джювэлас вой тунчи пэхкиря сасуяса.
