Рут 2
1 А Ноемин имаше един сродник по мъжа си, много имотен човек, от рода на Елимелеха, на име Вооз.
Te vaengah Naomi aka ming la a va kah pacaboeina, a ming ah Boaz tah Elimelekh cako khuiah tatthai, hlangrhalh hlang la om.
2 И моавката, Рут, каза на Ноемин: Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия. И тя й рече: Иди, дъщерьо моя.
Moab nu Ruth loh Noami taengah, “Lohma la ka cet mai vetih a mikhmuh ah mikdaithen ka dang atah a hnukah cangmo ka yoep van eh,” a ti nah. Te dongah, “Ka canu, cet saw ne,” a ti nah.
3 И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жътварите; и случи се да попадне на нивата, която беше дал на Вооза, човекът от рода на Елимелеха.
Te dongah cet tih lohma la a pawk vaengah cang at rhoek hnukah a yoep van. Te vaengah Elimelekh kah a hui a ko Boaz lo kah khamyai te Ruth kah a hma la ana pawk.
4 И, Ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жътварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!
Te vaengah Boaz te Bethlehem lamloh pakcak ha pawk tih cang aka at rhoek te, “Nangmih taengah BOEIPA om saeh,” a ti nah hatah anih te, “Nang khaw BOEIPA loh yoethen m'pae saeh,” a ti nauh.
5 Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тая млада жена?
Te phoeiah cang aka at rhoek khuikah amah lopai cadong te Boaz loh, “Hekah hula he unim ca?,” a ti nah.
6 И слугата, настойникът на жътварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;
Te dongah cang at rhoek aka pai thil cadong loh a doo tih, “Anih tah Moab kho lamkah Naomi neh aka bal Moab nu hula,” a ti nah.
7 и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жътварите. И тъй, тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи.
Te dongah, “Ka yoep van saeh lamtah cang at rhoek hnukkah canghmoek ke ka coi mai eh,” a ti nah. Te phoeiah cet tih pohlip ah rhaih a duem nen te mincang lamloh tahae duela a pai thil.
8 Тогава Вооз рече на Рут: Чуеш ли ме, дъщерьо моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук при момичетата ми.
Te dongah Ruth te Boaz loh, “Ka canu na yaak moenih a? Cangmo yoep ham te lo lang ah cet boeh, he lamkah khaw nong boeh, kai kah hula rhoek taengah pahoi balak van.
9 Нека очите ти бъдат в нивата, гдето ще жънат, и ходи подир тях; ето, аз заръчах на момчетата да се не досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете та пий от онова, което момчетата са налели.
Lohma li kah cang at rhoek te na mik neh so lamtah amih hnuk ah cet van. Nang te ben pawt ham cadong rhoek te ka uen moenih a? Tui na hal vaengah khaw am ke paan lamtah cadong rhoek kah a than tangtae te o,” a ti nah.
10 И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка?
Te vaengah Ruth te a hmai la buluk tih diklai la bakop. Te phoeiah Boaz te, “Kai he kholong hlang dae kai nan hmat ham khaw balae tih na mikhmuh ah mikdaithen ka dang,” a ti nah.
11 А Вооз в отговор и рече: Каза ми се напълно всичко, що се сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала.
Tedae Boaz loh a doo tih, “Na va a dueknah hnukah na mani hamla na saii khaw, na nu na pa, na pacaboeina kah a khohmuen na hnoo tih hlaem hlavai kah na ming pawh pilnam taengla na pawk te a pum la kai taengah a thui rhoela a thui coeng.
12 Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под чиито крила си дошла да се подслониш.
Na bisai te BOEIPA loh han thuung saeh lamtah a phae hlip ah ying hamla na paan Israel Pathen BOEIPA taeng lamkah na thapang te rhuemtuet la ha om saeh,” a ti nah.
13 И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини.
Ruth loh, “Kai nan hloep dongah ka boeipa nang kah mikhmuh ah mikdaithen ka dang, na sal a lungbuei te cawt na doo coeng tih kai tah na sal bangla ka om moenih,” a ti nah.
14 И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жътварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити и остави нещо.
Buh caak tue vaengah tah Boaz loh, “Hela ha thoeih lamtah buh te ca dae, na buhkam te a thuui dongah khaw nuem dae,” a ti nah. Te daengah cang at rhoek taeng ah ngol thuk. Te vaengah anih ham vairhum a phom pah tih a hah la a caak phoeiah a caknoi pueng.
15 А като стана да бере класове, Вооз заповяда на момчетата си, като каза: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете;
Cangmo yoep la koep a thoh hang vaengah, Boaz loh a cadong rhoek te a uen tih, “Canghmoek laklo ah yoep mai cakhaw a hmaithae sak uh boeh.
16 и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и оставяйте го, и нека го събира без да й забранявате.
Cangphung dongkah te buem buem uh lamtah anih ham hnoo pauh. A yoep vaengah khaw anih te tluung uh boeh,” a ti nah.
17 Така тя береше класове в нивата до вечерта; па очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.
Te dongah lohma li ah cangmo te kholaeh due a yoep tih a yoep te a boh vaengah cangtun cangnoek pakhat tluk a om pah.
18 И взе това та влезе в града, и свекърва й видя колко класове бе събрала; и Рут извади та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.
Te te a khuen tih khopuei a paan. A mani a hmuh vaengah cangmo a yoep a khuen tih a hah phoeikah a caknoi pah te a mani a paek.
19 И свекърва й рече: Где събира днес класове? и где работи? Благословен да бъде оня, който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия нива бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз.
Te vaengah anih te a mani loh, “Tihnin ah melam na yoep tih me rhoek ah lae na saii? Nang aka hmat tah a yoethen pai saeh,” a ti nah. Te dongah a taengah bi a saii pah hlang te a mani taengah a thui tih, “Tihnin ah a taengah bi ka saii pah hlang kah a ming tah Boaz ni,” a ti nah.
20 И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече и още Ноемин: Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник.
Naomi loh a langa te, “BOEIPA loh anih yoe a then sak. Amah long tah aka hing rhoek taeng neh aka duek rhoek taengah khaw a sitlohnah pat sak pawh a ti nah. Te phoeiah Ruth taengah Naomi loh, “Anih te mamih aka tlan, mah neh aka yoei uh hlang ni,” a ti nah.
21 И Рут моавката каза: При това, той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми докато не свършат цялата ми жътва.
Moab nu Ruth loh, “Kai taengah khaw, 'Kamah taengkah cangah boeih a bawt duela kamah kah cadong rhoek taengah balak mai,’ a ti pataeng,” a ti nah.
22 И Ноемин рече на снаха си Рут: Добре е, дъщерьо моя, да излизаш с неговите момчета, и да те не срещат в друга нива.
Te dongah a langa Ruth taengah Naomi loh, “Nang te lo lang ah n'cuuk sak uh voel pawt vetih anih lopai rhoek taengla na pawk te ka canu aw then mai coeng,” a ti nah.
23 И така, тя се привърза при момчетата на Вооза, за да бере класове догде се свърши ечемичната жътва и пшеничната жътва; и седеше със свекърва си.
Te dongah cangtun cangah neh cangtang cangah a boeih duela cangmo yoep ham Boaz kah lopai rhoek taengah balak tih a mani taengah kho a sak.
