Римляни 1

1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,

Paul, a bondservant of Jesus Christ, called to be an Apostle, set apart to proclaim God's Good News,

2 (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

which God had already promised through His Prophets in Holy Writ, concerning His Son,

3 за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

who, as regards His human descent, belonged to the posterity of David,

4 а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

but as regards the holiness of His Spirit was decisively proved by His Resurrection to be the Son of God--I mean concerning Jesus Christ our Lord,

5 чрез когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи;

through whom we have received grace and Apostleship in His service in order to win men to obedience to the faith, among all Gentile peoples,

6 между които сте и вие призвани от Исуса Христа:

among whom you also, called, as you have been, to belong to Jesus Christ, are numbered:

7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

To all God's loved ones who are in Rome, called to be saints. May grace and peace be granted to you from God our Father and the Lord Jesus Christ.

8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

First of all, I thank my God through Jesus Christ for what He has done for all of you; for the report of your faith is spreading through the whole world.

9 Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благоденствието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

I call God to witness--to whom I render priestly and spiritual service by telling the Good News about His Son-- how unceasingly I make mention of you in His presence,

10 молящ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

always in my prayers entreating that now, at length, if such be His will, the way may by some means be made clear for me to come to you.

11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

For I am longing to see you, in order to convey to you some spiritual help, so that you may be strengthened;

12 то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша и моя,

in other words that while I am among you we may be mutually encouraged by one another's faith, yours and mine.

13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

And I desire you to know, brethren, that I have many a time intended to come to you--though until now I have been disappointed--in order that among you also I might gather some fruit from my labours, as I have already done among the rest of the Gentile nations.

14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

I am already under obligations alike to Greek-speaking races and to others, to cultured and to uncultured people:

15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

so that for my part I am willing and eager to proclaim the Good News to you also who are in Rome.

16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника.

For I am not ashamed of the Good News. It is God's power which is at work for the salvation of every one who believes--the Jew first, and then the Gentile.

17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

For in the Good News a righteousness which comes from God is being revealed, depending on faith and tending to produce faith; as the Scripture has it, "The righteous man shall live by faith."

18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда.

For God's anger is being revealed from Heaven against all impiety and against the iniquity of men who through iniquity suppress the truth. God is angry:

19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

because what may be known about Him is plain to their inmost consciousness; for He Himself has made it plain to them.

20 Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. (aïdios g126)

For, from the very creation of the world, His invisible perfections--namely His eternal power and divine nature--have been rendered intelligible and clearly visible by His works, so that these men are without excuse. (aïdios g126)

21 Защото, като познаха Бога, не Го просвавиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

For when they had come to know God, they did not give Him glory as God nor render Him thanks, but they became absorbed in useless discussions, and their senseless minds were darkened.

22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,

While boasting of their wisdom they became utter fools,

23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини.

and, instead of worshipping the imperishable God, they worshipped images resembling perishable man or resembling birds or beasts or reptiles.

24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на начистота, защото да се обезчестят телата им между сами тях,

For this reason, in accordance with their own depraved cravings, God gave them up to uncleanness, allowing them to dishonour their bodies among themselves with impurity.

25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. (aiōn g165)

For they had bartered the reality of God for what is unreal, and had offered divine honours and religious service to created things, rather than to the Creator--He who is for ever blessed. Amen. (aiōn g165)

26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.

This then is the reason why God gave them up to vile passions. For not only did the women among them exchange the natural use of their bodies for one which is contrary to nature, but the men also,

27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие.

in just the same way--neglecting that for which nature intends women--burned with passion towards one another, men practising shameful vice with men, and receiving in their own selves the reward which necessarily followed their misconduct.

28 И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

And just as they had refused to continue to have a full knowledge of God, so it was to utterly worthless minds that God gave them up, for them to do things which should not be done.

29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

Their hearts overflowed with all sorts of dishonesty, mischief, greed, malice. They were full of envy and murder, and were quarrelsome, crafty, and spiteful.

30 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,

They were secret backbiters, open slanderers; hateful to God, insolent, haughty, boastful; inventors of new forms of sin, disobedient to parents, destitute of common sense,

31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

faithless to their promises, without natural affection, without human pity.

32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.

In short, though knowing full well the sentence which God pronounces against actions such as theirs, as things which deserve death, they not only practise them, but even encourage and applaud others who do them.