< Римляни 1 >

1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,
Paul the seruaut of Iesus Christ called to be an Apostle put a parte to preache the Gospell of God
2 (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),
which he promysed afore by his Prophetes in the holy scriptures
3 за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,
that make mension of his sonne the which was begotte of the seed of David as pertayninge to the flesshe:
4 а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;
and declared to be the sonne of God with power of the holy goost that sanctifieth sence ye tyme that Iesus Christ oure Lorde rose agayne from deeth
5 чрез когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи;
by whom we have receaved grace and apostleshyppe to bringe all maner hethe people vnto obedience of the fayth that is in his name:
6 между които сте и вие призвани от Исуса Христа:
of the which hethen are ye a part also which are Iesus christes by vocacio.
7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.
To all you of Rome beloved of God and saynctes by callinge. Grace be with you and peace from God oure father and from the Lorde Iesus Christ.
8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.
Fyrst verely I thanke my God thorow Iesus Christ for you all because youre fayth is publisshed through out all the worlde.
9 Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благоденствието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,
For God is my witnes whom I serve with my sprete in the Gospell of his sonne that with out ceasinge I make mencion of you alwayes in my prayers
10 молящ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.
besechinge that at one tyme or another a prosperous iorney (by ye will of god) myght fortune me to come vnto you.
11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,
For I longe to see you that I myght bestowe amoge you some spirituall gyfte to strength you with all:
12 то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша и моя,
that is that I myght have consolacion together with you through the commen fayth which bothe ye and I have.
13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.
I wolde that ye shuld knowe brethre how that I have often tymes purposed to come vnto you (but have bene let hitherto) to have some frute amonge you as I have amonge other of ye Gentyls.
14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;
For I am detter both to the Grekes and to them which are no Grekes vnto the learned and also vnto the vnlearned.
15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.
Lykewyse as moche as in me is I am redy to preache the Gospell to you of Rome also.
16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника.
For I am not ashamed of the Gospell of Christ because it is ye power of God vnto salvacio to all yt beleve namely to the Iewe and also to ye getyle.
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".
For by it ye rightewesnes which cometh of god is opened fro fayth to fayth. As it is written: The iust shall live by fayth.
18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда.
For the wrath of God apereth from heven agaynst all vngodlynes and vnrightewesnes of me which withholde ye trueth in vnrightewesnes
19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.
seynge what maye be knowen of God that same is manifest amoge them. For God dyd shewe it vnto them.
20 Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. (aïdios g126)
So that his invisible thinges: that is to saye his eternall power and godhed are vnderstonde and sene by the workes from the creacion of the worlde. So that they are without excuse (aïdios g126)
21 Защото, като познаха Бога, не Го просвавиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.
in as moche as when they knewe god they glorified him not as God nether were thakfull but wexed full of vanities in their imaginacions and their folisshe hertes were blynded.
22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,
When they couted them selves wyse they became foles
23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини.
and turned the glory of the immortall god vnto the similitude of the ymage of mortall man and of byrdes and foure foted beastes and of serpentes.
24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на начистота, защото да се обезчестят телата им между сами тях,
Wherfore god lykewyse gave the vp vnto their hertes lustes vnto vnclennes to defyle their awne boddyes bitwene them selves:
25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. (aiōn g165)
which tourned his truthe vnto a lye and worshipped and served the creatures more then ye maker which is blessed for ever. Ame. (aiōn g165)
26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.
For this cause god gave them vp vnto shamfull lustes. For even their wemen did chaunge the naturall vse vnto the vnnaturall.
27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие.
And lyke wyse also the men lefte the naturall vse of the woma and bret in their lustes one on another. And man with man wrought filthynes and receaved in them selves the rewarde of their erroure as it was accordinge.
28 И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,
And as it semed not good vnto them to be aknowen of God even so God delivered them vp vnto a leawde mynd yt they shuld do tho thinges which were not comly
29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;
beinge full of all vnrighteous doinge of fornicacio wickednes coveteousnes maliciousnes full of envie morther debate disseyte evill codicioned whisperers
30 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,
backbyters haters of God doers of wroge proude bosters bringers vp of evyll thinges disobedient to father and mother
31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;
with out vnderstondinge covenaunte breakers vnlovinge trucebreakers and merciles.
32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.
Which me though they knew the rightewesnes of God how that they which soche thinges commyt are worthy of deeth yet not only do the same but also have pleasure in them that do them.

< Римляни 1 >