Римляни 1

1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,

From Paul, a slave of Jesus Christ, called to be an apostle, set apart for a gospel of God,

2 (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

which through his prophets he promised beforetime, in holy writings;

3 за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

this gospel is concerning his Son, Jesus Christ our Lord, who was born of David’s posterity in respect of his bodily nature,

4 а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

but was by his resurrection from the dead instated as Son of God, with power, in respect of his spirit of holiness.

5 чрез когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи;

It is through him, even Jesus Christ our Lord, that I received grace and apostleship to promote obedience to the faith among all the Gentiles, for his name’s sake;

6 между които сте и вие призвани от Исуса Христа:

among whom you also are called to be Jesus Christ’s.

7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

To all that are in Rome, beloved of God, called to be saints. May God our Father, and the Lord Jesus Christ, bless you, and give you peace.

8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

First I thank my God, through Jesus Christ, for all of you, because your faith is being proclaimed throughout all the world.

9 Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благоденствието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

God is my witness, to whom I render holy service in my spirit in the gospel of his Son, how unceasingly I am ever making mention of you in my prayers,

10 молящ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

always entreating him that now at length, if such be his will, the way may be made clear for me to come to you.

11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

For I am longing so to see you, in order to impart to you some spiritual gift, so that you may be established;

12 то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша и моя,

that is, that I with you may be encouraged by you, each of us by the other’s faith, yours and mine.

13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

I want you to know, brothers, that many a time I have planned to come to you - though until now I have been hindered - so as to have some harvest-fruit among you also, even as I have among the rest of the Gentiles.

14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

To Greeks and to barbarians, to the cultured and to the uncultured, I have a debt to discharge.

15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

So much as in me is, I am ready to preach the gospel to you also who are in Rome.

16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника.

FOR I AM PROUD OF THE GOSPEL. IT IS GOD’S SAVING POWER FOR EVERY ONE WHO BELIEVES. FOR THE JEW FIRST, AND ALSO FOR THE GENTILE.

17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

FOR IN IT IS BEING REVEALED A RIGHTEOUSNESS WHICH PROCEEDS FROM GOD, FROM FAITH UNTO FAITH; AS IT IS WRITTEN.

18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда.

For God’s wrath is ever being revealed from heaven against all ungodliness and unrighteousness of men who smother the truth by their unrighteousness.

19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

This is so because that which may be known of God is manifest among them; for God has made it manifest to them.

20 Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. (aïdios g126)

For ever since the creation of the world his invisible nature, even his everlasting power and divinity, has been clearly seen, being perceived through the things that are made. So they have no excuse. (aïdios g126)

21 Защото, като познаха Бога, не Го просвавиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

For although they knew God, yet they did not glorify him as God, nor give him thanks; but became vain in their reasoning, and their senseless minds were darkened.

22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,

While they professed to be wise, they became fools,

23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини.

and exchanged the majesty of the imperishable God for an idol, graven in the likeness of perishable man, or of birds and four-footed beasts and creeping things.

24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на начистота, защото да се обезчестят телата им между сами тях,

So God gave them up in the lusts of their hearts to impurity, to the dishonoring of their own bodies;

25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. (aiōn g165)

because they exchanged the truth of God for an untruth, and worshiped and served the creature, rather than the Creator who is blessed forever. Amen. (aiōn g165)

26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.

That is why God has given them up to passions of dishonor; for on the one hand their women actually changed the natural function of sex into that which is against nature;

27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие.

and on the other hand their men likewise abandoned the natural use of women, and were ablaze with passion for one another; men with men practising shameless acts and receiving in their own person that recompense of their wrong-doing which necessarily followed.

28 И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

And just as they refused to continue to retain God in their knowledge, so did God cast them out to an outcast mind, to do those things which were indecent.

29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

They were overflowing with every kind of iniquity, depravity, greed, and malice. They were full of envy, murder, quarreling, deceit, and malignity.

30 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,

They became whisperers, back-biters, hated of God, insolent, haughty, boastful. They invented sins. They were disobedient to parents.

31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

They were without sense, without faith, without natural affection, without mercy.

32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.

Though they knew well the ordinance of God, that those who practise such vices are worthy of death, they not only continue to do the same, but were even applauding those who practise vice.