Римляни 7
1 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?
An ignoratis, fratres (scientibus enim legem loquor), quia lex in homine dominatur quanto tempore vivit?
2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докогато е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжовия закон.
Nam quæ sub viro est mulier, vivente viro, alligata est legi: si autem mortuus fuerit vir ejus, soluta est a lege viri.
3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
Igitur, vivente viro, vocabitur adultera si fuerit cum alio viro: si autem mortuus fuerit vir ejus, liberata est a lege viri, ut non sit adultera si fuerit cum alio viro.
4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържите с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
Itaque fratres mei, et vos mortificati estis legi per corpus Christi: ut sitis alterius, qui ex mortuis resurrexit, ut fructificemus Deo.
5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;
Cum enim essemus in carne, passiones peccatorum, quæ per legem erant, operabantur in membris nostris, ut fructificarent morti.
6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
Nunc autem soluti sumus a lege mortis, in qua detinebamur, ita ut serviamus in novitate spiritus, et non in vetustate litteræ.
7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".
Quid ergo dicemus? lex peccatum est? Absit. Sed peccatum non cognovi, nisi per legem: nam concupiscentiam nesciebam, nisi lex diceret: Non concupisces.
8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
Occasione autem accepta, peccatum per mandatum operatum est in me omnem concupiscentiam. Sine lege enim peccatum mortuum erat.
9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
Ego autem vivebam sine lege aliquando: sed cum venisset mandatum, peccatum revixit.
10 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.
Ego autem mortuus sum: et inventum est mihi mandatum, quod erat ad vitam, hoc esse ad mortem.
11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
Nam peccatum occasione accepta per mandatum, seduxit me, et per illud occidit.
12 Тъй щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра
Itaque lex quidem sancta, et mandatum sanctum, et justum, et bonum.
13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
Quod ergo bonum est, mihi factum est mors? Absit. Sed peccatum, ut appareat peccatum, per bonum operatum est mihi mortem: ut fiat supra modum peccans peccatum per mandatum.
14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
Scimus enim quia lex spiritualis est: ego autem carnalis sum, venundatus sub peccato.
15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.
Quod enim operor, non intelligo: non enim quod volo bonum, hoc ago: sed quod odi malum, illud facio.
16 Обаче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
Si autem quod nolo, illud facio: consentio legi, quoniam bona est.
17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
Nunc autem jam non ego operor illud, sed quod habitat in me peccatum.
18 Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам; но злото, което не желая, него върша.
Scio enim quia non habitat in me, hoc est in carne mea, bonum. Nam velle, adjacet mihi: perficere autem bonum, non invenio.
19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.
Non enim quod volo bonum, hoc facio: sed quod nolo malum, hoc ago.
20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
Si autem quod nolo, illud facio: jam non ego operor illud, sed quod habitat in me, peccatum.
21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу.
Invenio igitur legem, volenti mihi facere bonum, quoniam mihi malum adjacet:
22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
condelector enim legi Dei secundum interiorem hominem:
23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
video autem aliam legem in membris meis, repugnantem legi mentis meæ, et captivantem me in lege peccati, quæ est in membris meis.
24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялота на тая смърт?
Infelix ego homo, quis me liberabit de corpore mortis hujus?
25 Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта
gratia Dei per Jesum Christum Dominum nostrum. Igitur ego ipse mente servio legi Dei: carne autem, legi peccati.
