Римляни 7
1 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?
Or don’t you know, brothers (for I speak to men who know the law), that the law has dominion over a man for as long as he lives?
2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докогато е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжовия закон.
For the woman that has a husband is bound by law to the husband while he lives, but if the husband dies, she is discharged from the law of the husband.
3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
So then if, while the husband lives, she is joined to another man, she would be called an adulteress. But if the husband dies, she is free from the law, so that she is no adulteress, though she is joined to another man.
4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържите с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
Therefore, my brothers, you also were made dead to the law through the body of Christ, that you would be joined to another, to him who was raised from the dead, that we might produce fruit to God.
5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;
For when we were in the flesh, the sinful passions which were through the law worked in our members to bring out fruit to death.
6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
But now we have been discharged from the law, having died to that in which we were held; so that we serve in newness of the spirit, and not in oldness of the letter.
7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".
What shall we say then? Is the law sin? May it never be! However, I wouldn’t have known sin except through the law. For I wouldn’t have known coveting unless the law had said, “You shall not covet.”
8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
But sin, finding occasion through the commandment, produced in me all kinds of coveting. For apart from the law, sin is dead.
9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
I was alive apart from the law once, but when the commandment came, sin revived and I died.
10 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.
The commandment which was for life, this I found to be for death;
11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
for sin, finding occasion through the commandment, deceived me, and through it killed me.
12 Тъй щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра
Therefore the law indeed is holy, and the commandment holy, righteous, and good.
13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
Did then that which is good become death to me? May it never be! But sin, that it might be shown to be sin, was producing death in me through that which is good; that through the commandment sin might become exceedingly sinful.
14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
For we know that the law is spiritual, but I am fleshly, sold under sin.
15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.
For I don’t understand what I am doing. For I don’t practise what I desire to do; but what I hate, that I do.
16 Обаче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
But if what I don’t desire, that I do, I consent to the law that it is good.
17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
So now it is no more I that do it, but sin which dwells in me.
18 Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам; но злото, което не желая, него върша.
For I know that in me, that is, in my flesh, dwells no good thing. For desire is present with me, but I don’t find it doing that which is good.
19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.
For the good which I desire, I don’t do; but the evil which I don’t desire, that I practise.
20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
But if what I don’t desire, that I do, it is no more I that do it, but sin which dwells in me.
21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу.
I find then the law that, while I desire to do good, evil is present.
22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
For I delight in God’s law after the inward person,
23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
but I see a different law in my members, warring against the law of my mind, and bringing me into captivity under the law of sin which is in my members.
24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялота на тая смърт?
What a wretched man I am! Who will deliver me out of the body of this death?
25 Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта
I thank God through Jesus Christ, our Lord! So then with the mind, I myself serve God’s law, but with the flesh, sin’s law.
