Римляни 6
1 Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
Que diremos, pois? Continuaremos no pecado, para que a graça aumente?
2 Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?
De maneira nenhuma! Nós, que morremos para o pecado, como ainda viveremos nele?
3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
Ou não sabeis que todos os que somos batizados em Cristo Jesus, somos batizados em sua morte?
4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
Por isso, estamos sepultados com ele pelo batismo na morte; para que, assim como Cristo ressuscitou dos mortos para a glória do Pai, assim também nós andemos em novidade de vida.
5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;
Pois, se fomos unidos [a ele] na semelhança de sua morte, também o seremos na da [sua] ressurreição.
6 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха.
E sabemos isto: que o nosso velho ser foi crucificado com [ele], para que o corpo do pecado seja extinto, a fim de que não mais sirvamos ao pecado;
7 Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
pois o que está morto já está absolvido do pecado.
8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,
Ora, se já morremos com Cristo, cremos que também com ele viveremos.
9 знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
Porque sabemos que, depois que Cristo foi ressuscitado dos mortos, já não morre mais; a morte já não mais o domina.
10 Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
Pois, ao morrer, ele morreu para o pecado de uma vez por todas; mas, ao viver, vive para Deus.
11 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
Assim também vós, considerai que estais mortos para o pecado, mas vivendo para Deus, em Cristo Jesus, nosso Senhor.
12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.
Portanto, não reine o pecado em vosso corpo mortal, para obedecer a ele em seus maus desejos.
13 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
Nem apresenteis os membros do vosso corpo ao pecado como instrumentos de injustiça; em vez disso, apresentai-vos a Deus, como vivos dentre os mortos, e vossos membros como instrumentos de justiça para Deus.
14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
Pois o pecado não vos dominará, porque não estais sob a Lei, mas sim, sob a graça.
15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
Então, quê? Pecaremos, já que não estamos sob a Lei, mas sob a graça? De maneira nenhuma!
16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
Não sabeis vós, que a quem vos apresentardes por servos para obedecer, sois servos daquele a quem obedeceis? Ou do pecado para a morte, ou da obediência para a justiça.
17 Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,
Porém, graças a Deus que vós éreis servos do pecado, mas [agora], de coração obedeceis à forma de doutrina a que vós fostes entregues;
18 и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
e, sendo libertos do pecado, vos tornastes servos da justiça.
19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.
Estou falando na lógica humana, pela fraqueza de vossa carne. Pois, assim como apresentastes os membros do vosso corpo como servos da impureza e da maldade para a maldade, assim também apresentai agora os vossos membros como servos da justiça para a santificação.
20 Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.
Porque quando éreis servos do pecado, estáveis livres da justiça.
21 Какъв плод имахте тогава от ония неща?
Afinal, que fruto obtivestes das coisas de que agora vos envergonhais? Pois o fim delas é a morte.
