< Римляни 6 >

1 Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
Kva skal me då segja? Skal me halda fram i syndi, so nåden kann verta dess større?
2 Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?
Nei, langt ifrå! Me som er avdøyde frå syndi, kor skulde me endå liva i henne?
3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
Eller veit de ikkje at alle me som vart døypte til Kristus Jesus, me vart døypte til hans daude?
4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
Me vart soleis gravlagde med honom ved dåpen til hans daude, for liksom Kristus vart uppvekt frå dei daude ved Faderens herlegdom, so skal me og ferdast i ein ny livnad.
5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;
For hev me vorte sameina med honom i likskapen med dauden hans, so skal me og verta det i likskapen med uppstoda hans,
6 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха.
då me veit dette, at vårt gamle menneskje vart krossfest med honom av so synd-likamen skulde verta til inkjes, so me ikkje lenger skal tena syndi;
7 Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
for den som er daud, han er rettferdiggjort frå syndi.
8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,
Men døydde me med Kristus, so trur me at me og skal liva med honom,
9 знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
av di me veit at Kristus ikkje døyr meir sidan han er uppvekt frå dei daude; dauden hev ikkje lenger vald yver honom.
10 Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
For dauden sin, den døydde han ein gong for syndi, men livet sitt, det liver han for Gud.
11 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
Soleis skal de og rekna dykk daude for syndi, men livande for Gud i Kristus Jesus.
12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.
Lat difor ikkje syndi råda i dykkar døyelege likam, so de lyder lysterne hans!
13 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
Og bjod ikkje heller fram lemerne dykkar åt syndi til våpn for urettferd, men bjod dykk sjølve fram åt Gud som upplivna frå daude, og lemerne dykkar åt Gud til våpn for rettferd!
14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
For syndi skal ikkje råda yver dykk; de er ikkje under lovi, men under nåden.
15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
Kva då? Skal me synda, sidan me ikkje er under lovi, men under nåden? Nei, langt ifrå!
16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
Veit de ikkje at når de byd dykk fram åt einkvan til tenarar so de lyder, so er de tenarar under den som de lyder, anten det so er under syndi til daude eller under lydnaden til rettferd?
17 Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,
Men Gud vere takk, at de vel hev vore tenarar under syndi, men no av hjarta hev vorte lyduge mot den lærdomsform som de er yvergjeven til!
18 и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
Men sidan de er frigjorde frå syndi, hev de vorte tenarar for rettferdi.
19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.
Eg talar på menneskjevis for dykkar kjøts vesaldom. For liksom de baud lemerne dykkar fram til tenarar for ureinskapen og urettferdi til urettferd, so bjod no fram lemerne dykkar til tenarar for rettferdi til helging.
20 Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.
For då de var tenarar for syndi, var de frie frå rettferdi.
21 Какъв плод имахте тогава от ония неща?
Kva frukt hadde de so den tid? Slikt som de no skjemmest ved. For endelykti på deim er dauden.
22 Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот. (aiōnios g166)
Men no då de er frigjorde frå syndi og hev vorte Guds tenarar, hev de dykkar frukt til helging, og endelykti er ævelegt liv. (aiōnios g166)
23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божията дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ. (aiōnios g166)
For den løn som syndi gjev, er dauden, men Guds nådegåva er ævelegt liv i Kristus Jesus, vår Herre. (aiōnios g166)

< Римляни 6 >