Римляни 6
1 Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
Quid ergo dicemus? Manebimus in peccato ut gratia abundet?
2 Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?
Absit. Qui enim mortui sumus peccato, quomodo adhuc vivemus in illo?
3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
An ignoratis fratres quia quicumque baptizati sumus in Christo Iesu, in morte ipsius baptizati sumus?
4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
Consepulti enim sumus cum illo per baptismum in mortem: ut quomodo Christus surrexit a mortuis per gloriam Patris, ita et nos in novitate vitae ambulemus.
5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;
Si enim complantati facti sumus similitudini mortis eius: simul et resurrectionis erimus.
6 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха.
Hoc scientes, quia vetus homo noster simul crucifixus est, ut destruatur corpus peccati, et ultra non serviamus peccato.
7 Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
Qui enim mortuus est, iustificatus est a peccato.
8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,
Si autem mortui sumus cum CHRISTO: credimus quia simul etiam vivemus cum illo:
9 знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
scientes quod Christus resurgens ex mortuis iam non moritur, et mors illi ultra non dominabitur.
10 Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
Quod enim mortuus est peccato, mortuus est semel: quod autem vivit, vivit Deo.
11 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
Ita et vos existimate, vos mortuos quidem esse peccato, viventes autem Deo, in Christo Iesu Domino nostro.
12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.
Non ergo regnet peccatum in vestro mortali corpore ut obediatis concupiscentiis eius.
13 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
Sed neque exhibeatis membra vestra arma iniquitatis peccato: sed exhibete vos Deo, tamquam ex mortuis viventes: et membra vestra arma iustitiae Deo.
14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
Peccatum enim vobis non dominabitur: non enim sub lege estis, sed sub gratia.
15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
Quid ergo? peccabimus, quoniam non sumus sub lege, sed sub gratia? Absit.
16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
An nescitis quoniam cui exhibetis vos servos ad obediendum, servi estis eius, cui obeditis, sive peccati ad mortem, sive obeditionis ad iustitiam?
17 Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,
Gratias autem Deo quod fuistis servi peccati, obedistis autem ex corde in eam formam doctrinae, in quam traditi estis.
18 и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
Liberati autem a peccato, servi facti estis iustitiae.
19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.
Humanum dico, propter infirmitatem carnis vestrae: sicut enim exhibuistis membra vestra servire immunditiae, et iniquitati ad iniquitatem, ita nunc exhibete membra vestra servire iustitiae in sanctificationem.
20 Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.
Cum enim servi essetis peccati, liberi fuistis iustitiae.
21 Какъв плод имахте тогава от ония неща?
Quem ergo fructum habuistis tunc in illis, in quibus nunc erubescitis? Nam finis illorum mors est.
