Римляни 6
1 Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
What shall we say then? Shall we continue in sin, that grace may abound?
2 Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?
God forbid. How shall we, that are dead to sin, live any longer therein?
3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
Know you not, that so many of us as were baptized into Jesus Christ were baptized into his death?
4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
Therefore we are buried with him by baptism into death: that like as Christ was raised up from the dead by the glory of the Father, even so we also should walk in newness of life.
5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;
For if we have been planted together in the likeness of his death, we shall be also in the likeness of his resurrection:
6 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха.
Knowing this, that our old man is crucified with him, that the body of sin might be destroyed, that from now on we should not serve sin.
7 Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
For he that is dead is freed from sin.
8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,
Now if we be dead with Christ, we believe that we shall also live with him:
9 знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
Knowing that Christ being raised from the dead dies no more; death has no more dominion over him.
10 Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
For in that he died, he died to sin once: but in that he lives, he lives to God.
11 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
Likewise reckon you also yourselves to be dead indeed to sin, but alive to God through Jesus Christ our Lord.
12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.
Let not sin therefore reign in your mortal body, that you should obey it in the lusts thereof.
13 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
Neither yield you your members as instruments of unrighteousness to sin: but yield yourselves to God, as those that are alive from the dead, and your members as instruments of righteousness to God.
14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
For sin shall not have dominion over you: for you are not under the law, but under grace.
15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
What then? shall we sin, because we are not under the law, but under grace? God forbid.
16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
Know you not, that to whom you yield yourselves servants to obey, his servants you are to whom you obey; whether of sin to death, or of obedience to righteousness?
17 Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,
But God be thanked, that you were the servants of sin, but you have obeyed from the heart that form of doctrine which was delivered you.
18 и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
Being then made free from sin, you became the servants of righteousness.
19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.
I speak after the manner of men because of the infirmity of your flesh: for as you have yielded your members servants to uncleanness and to iniquity to iniquity; even so now yield your members servants to righteousness to holiness.
20 Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.
For when you were the servants of sin, you were free from righteousness.
21 Какъв плод имахте тогава от ония неща?
What fruit had you then in those things whereof you are now ashamed? for the end of those things is death.
