Римляни 4
1 И тъй, какво ще кажем, че нашияо отец Авраам, е намерил по плът?
What advantage then shall we say that Abraham our father had as to the flesh?
2 Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
For if Abraham was accepted as righteous through works, he hath ground of boasting. But he hath no ground of boasting before God.
3 Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".
For what saith the scripture? “Abraham had faith in God, and it was accounted unto him as righteousness.”
4 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;
Now to him that performeth works, the reward is not accounted a matter of grace, but of debt;
5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.
but to him who without performing works hath faith in him who accepteth as righteous one that hath been ungodly, his faith is accounted as righteousness;
6 Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:
as David also speaketh of the blessedness of the man whom God accepteth as righteous without works:
7 "Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;
“Blessed are they whose iniquities are forgiven, and whose sins are covered.
8 Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
Blessed is the man whom the Lord shall not charge with sin.”
9 Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда".
Doth this blessedness belong to the circumcised alone, or to the uncircumcised also? For we are saying that Abraham's faith was accounted as righteousness.
10 то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.
How then was it so accounted? After his circumcision, or while he was uncircumcised? Not after he was circumcised, but while he was uncircumcised.
11 И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях.
And he received the outward sign of circumcision as a seal of the righteousness of the faith which he had while he was uncircumcised; that he might be the father of all the uncircumcised who have faith, so that righteousness might be put to their account also;
12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,
and that he might be the father of the circumcised, who are not circumcised merely, but who tread in the steps of that faith which our father Abraham had while yet uncircumcised.
13 Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.
For not through the Law was the promise made to Abraham or his offspring that he should be the heir of the world, but through the righteousness of faith.
14 Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено;
For if they that are of the Law are heirs, then faith becometh a vain thing, and the promise is made of no effect.
15 понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.
For the Law is the cause of wrath; for where there is no law there is no transgression.
16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,
Therefore the inheritance was made to depend on faith, that it might be a matter of grace; that the promise might be sure to all the offspring, not to that only which is under the Law, but to that also which hath the faith of Abraham, who is the father of us all
17 (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
(as it is written, “I have made thee a father of many nations”) in the sight of that God whom he believed, who giveth life to the dead, and calleth the things that are not, as though they were.
18 Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".
For he had confident hope in that which was past hope, that he should become a father of many nations, according to that which was spoken, “Thus shall thy offspring be;”
19 Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
and not being weak in faith, he regarded not his own body which had become dead, he being about a hundred years old, nor the deadness of Sarah's womb;
20 обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,
nor did he waver in respect to the promise of God through unbelief, but was strong in faith, giving glory to God;
21 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
being fully convinced, that what he hath promised, he is able also to perform.
22 Затова му се вмени за правда.
And therefore it was accounted to him for righteousness.
23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
And that it was so accounted was not written for his sake alone,
24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,
but for our sakes also, to whom it will be so accounted through our faith in him who raised up Jesus our Lord from the dead,
25 Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.
who was delivered up on account of our trespasses, and raised from the dead that we might be accepted as righteous.
