Римляни 2
1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
Diawu, kadi phengomokono wisi ko ngeyo mutu; wuba kuaku nani; ngeyo wunsambisa bila bu wulembo sambisa bankaka buna wulembo kukibedisa ngeyo veka; bila wumvanganga mambu momo beti vanga.
2 А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
Muaki tuzebi ti tsambusulu yi Nzambi yidi yikiedika kuidi batu bobo beti vanganga mambu ma phila yayi.
3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
Ngeyo mutu wunsambisanga batu bobo bamvanganga mambu maphila yoyi ngeyo veka wukumasadilanga, wumbanzila ti wela tina tsambusulu yi Nzambi e?
4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
Voti wulembo vuezi Nzambi mu diambu di kimvuama ki mamboti mandi ayi bu zebi ti niandi zebi kanga ntima ayi bu kadi mvibudulu wu mula e? Wukadi zaba ti mamboti ma Nzambi malembo tumi mu diambu wubalula mavanga.
5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
Vayi mu diambu di ntu aku ngolo ayi bu ntimꞌaku wunkambu baluka; buna zaba mboti ti wulembo kiyidikila ngeyo veka nganzi mu lumbu ki nganzi ayi mu lumbu kiela monika tsambusulu yisonga yi Nzambi.
6 Който ще въздаде на всеки според делата му:
Bila mu lumbu kina, Nzambi wela futa kadika mutu boso buididi mavanga mandi.
7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; (aiōnios g166)
Kuidi bobo bantombanga vanganga mamboti mu bufula, bantombanga nkembo, nzitusu ayi kambu ku biva, bela tambula luzingu lukalumani. (aiōnios g166)
8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
Vayi kuidi batu bobo bamfindananga ziphaka ayi bobo bamanga tumukinanga kiedika vayi bantumukinanga mambu mambimbi; bela builu nganzi ayi makhesi ma Nzambi.
9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
Bukiedika, ziphasi ayi maniongo biela builu woso mutuwumvanganga mambimbi tonina theti kuidi Nyuda bosi kuidi muisi Ngelese.
10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
Vayi woso mutu wumvanganga mamboti, Nzambi wela kumvana nkembo, nzitusu ayi ndembama, tonina theti kuidi Nyuda bosi kuidi muisi Ngelese.
11 Понеже Бог не гледа на лице.
Bila Nzambi katalanga zizi ki mutu ko.
12 Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.
Bila babo bobo bamvolanga masumu mu kambu zaba Mina, bela fua mu kambu Mina. Vayi babo bobo bamvolanga masumu ku tsi luyalu lu mina bela sambusu boso buididi Mina.
13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
Bila kadi sia ti bobo beta wa Mina bawu badi basonga va meso ma Nzambi vayi bobo beta kinzikanga miawu bawu bela kitulu basonga.
14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
Enati Bapakanu, bobo bakambulu zaba Mina, balembo vangi mambu momo mantombanga Mina; buna diodi dilembo monisa ti bawu veka balembo kivani Mina; ka diambu ko basi zaba Mina ko.
15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
Buna beti monisanga mavanga ma Mina momo masonoko mu mintima miawu, mayindu ma mintima miawu meti kumateliminanga kimbangi ayi mabanza mawu meti kuba fundanga voti meti kuba nungisanga.
16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
Mambu moso mama mela monika mu lumbu kina Nzambi bu kela sambisa mansueki ma batu mu nzila yi Yesu Klisto, boso buididi Nsamu Wumboti wu ndieti longa.
17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
Enati ngeyo widi Nyuda, ngeyo weta tula diana mu Mina ayi weta kukiniemisanga mu Nzambi,
18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:
ngeyo zebi luzolo luandi ayi ngeyo zebi sobula mamboti; ngeyo bu wulongo kuidi Mina;
19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
ngeyo wukukibanzilanga ti widi ntuadisi wu baphofo ayi wukukibanzilanga ti widi kiezila kuidi bobo badi mu tombi
20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,
ayi wukukimonanga nlongi wu bivungisi ayi nyiyisi wu bana balezi, ngeyo wukukibanzila ti ngeyo zebi mambu moso ayi ngeyo zebi ti kiedika kidi mu Mina;
21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
ngeyo wunlonganga bankaka vayi bila mbi wulendi kilonga ngeyo veka ko e? Ngeyo wunlonganga ti: Kadi yiba, vayi bila mbi ngeyo wunyibilanga e?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
Ngeyo wuntubanga ti: Kadi vanga kitsuza vayi bila mbi ngeyo veka wumvangilanga kitsuza e? Ngeyo wunkakumukinanga bitumba vayi bila mbi wukubisumbisilanga e?
23 Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
Ngeyo wukukiniemisanga mu diambu di Mina vayi bila mbi wulembo vuezisa Nzambi bu wumbundulanga Mina e?
24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
Bila disonama ti: “dizina di Nzambi dilembo vuezu kuidi Bapakanu mu diambu dieno.”
25 Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
Bila nzengolo yi nitu yi kibakala didi diambu di mfunu enati wutumiminanga Mina; vayi enati weti bundulanga Mina, buna nzengolo aku yeka banga mutu wukambu zengo.
26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
Enati mutu wukambu zengo nitu yi kibakala, weti landakana zithumunu zi Mina, buna kambu kuandi ku nzengolo kulendi tangulu banga nzengolo ko e?
27 и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
Buna mutu wowo wukambu zengo nitu vayi weti tumiminanga Mina kalendi ko kusambisa ngeyo wumbundulanga Mina, ka diambu ko zebi masonoko ayi nzengolo e?
28 Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;
Bila kadi sia ti biobi bimmonikanga mu meso biawu binkitulanga mutu Nyuda ayi bika sia ti dimbu kimmonikanga mu nsuni kiawu nzengolo.
29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.
Nyuda wukiedika widi mu khati; ayi nzengolo yi kiedika yidi yoyi yi ntima, mu pheve vayi bika mu Mina. Ayi nkembo wu Nyuda wowo wubanga kuidi batu ko vayi kuidi Nzambi weti ba.
