Римляни 2

1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

Derföre äst du utan ursäkt, o menniska, eho du äst som dömer. Ty med det samma du dömer en annan, fördömer du dig sjelf, efter du gör det samma som du dömer.

2 А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

Ty vi vete, att Guds dom är rätt öfver dem som sådana göra.

3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

Eller menar du, o menniska, som dömer dem som sådana göra, och gör detsamma, att du skall kunna undfly Guds dom?

4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

Eller föraktar du hans godhets, tålsamhets och långmodighets rikedom, icke förståndandes, att Guds mildhet lockar dig till bättring?

5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

Utan efter dina hårdhet och obotfärdiga hjerta samkar du dig sjelfvom vrede, på vredenes dag, när Guds rättvisa dom blifver uppenbar;

6 Който ще въздаде на всеки според делата му:

Hvilken gifva skall hvarjom och enom efter hans gerningar;

7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; (aiōnios g166)

Nämliga pris och äro, och oförgängeligit väsende dem, som med tålamod, uti goda gerningar, fara efter evigt lif. (aiōnios g166)

8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

Men dem som enträtne äro, och icke vilja lyda sanningene, utan lyda orätthetene, ogunst och vrede;

9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,

Bedröfvelse och ångest öfver hvar och en menniskos själ, som illa gör; först Judarnas, Grekernas också.

10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

Men heder, och ära, och frid hvarjom och enom som väl gör; först Judomen, Grekomen också.

11 Понеже Бог не гледа на лице.

Ty Gud ser icke efter personen.

12 Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.

Alle de som utan lag syndat hafva, de varda ock utan lag förtappade; och alle som uti lagen hafva syndat, de varda med lagen dömde;

13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

Ty de äro icke rättfärdige för Gudi, som höra lagen; utan de som göra efter lagen, de varda rättfärdige hållne.

14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Derföre, om Hedningarna, som icke hafva lagen, göra dock af naturen det lagen innehåller; desamme, ändock de icke hafva lagen, äro de likväl sig sjelfvom lag;

15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

Hvilke bevisa lagsens verk vara skrifvet i deras hjertan, der deras samvet bär dem vittne, och deras tankar, som sig inbördes anklaga eller ock ursaka;

16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

På den dagen, när Gud menniskornas lönligheter döma skall, genom Jesum Christum, efter mitt Evangelium.

17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

Si, du kallas en Jude, och förlåter dig på lagen, och berömmer dig af Gudi;

18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:

Och vetst hans vilja; och efter du äst undervister i lagen, profvar du hvad bäst är;

19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

Och betröster dig vara en ledare dem som blinde äro, och dem ett ljus som i mörkret äro;

20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,

Dem en tuktomästare, som dåraktige äro; dem en lärare, som enfaldige äro; och hafver formen till det som vetandes och rätt är i lagen.

21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Nu lärer du andra, och lärer dig intet sjelf. Du predikar: Man skall intet stjäla; och du stjäl.

22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

Du säger: Man skall icke göra hor; och du bedrifver hor. Du stygges vid afguderi; och du beröfvar Gudi det honom tillhörer.

23 Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

Du berömmer dig af lagen, och vanhedrar Gud med lagsens öfverträdning;

24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

Ty för edra skull varder Guds Namn försmädadt ibland Hedningarna, såsom skrifvet är.

25 Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

Omskärelsen doger, om du håller lagen; men håller du icke lagen, så är din omskärelse vorden en förhud.

26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

Om nu förhuden håller lagsens rättfärdighet, månn icke hans förhud blifva räknad för omskärelse?

27 и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

Och dermed sker då, att det som af naturen är förhud, och fullkomnar lagen, skall döma dig, som under bokstafven och omskärelsen bryter lagen.

28 Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

Ty det är icke Jude, som utvärtes är Jude; ej heller det omskärelse, som utvärtes sker på köttet;

29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.

Utan det är Jude, som invärtes dolder är; och hjertans omskärelse är omskärelse, den som sker i andanom, och icke efter bokstafven; hvilkens pris icke är af menniskom, utan af Gudi.