Римляни 2
1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
Therefore you are without excuse, O man, whoever you are who judge. For in that which you judge another, you condemn yourself. For you who judge practise the same things.
2 А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
We know that the judgement of God is according to truth against those who practise such things.
3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
Do you think this, O man who judges those who practise such things, and do the same, that you will escape the judgement of God?
4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
Or do you despise the riches of his goodness, forbearance, and patience, not knowing that the goodness of God leads you to repentance?
5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
But according to your hardness and unrepentant heart you are treasuring up for yourself wrath in the day of wrath, revelation, and of the righteous judgement of God,
6 Който ще въздаде на всеки според делата му:
who “will pay back to everyone according to their works:”
7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; (aiōnios g166)
to those who by perseverance in well-doing seek for glory, honour, and incorruptibility, eternal life; (aiōnios g166)
8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
but to those who are self-seeking and don’t obey the truth, but obey unrighteousness, will be wrath, indignation,
9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
oppression, and anguish on every soul of man who does evil, to the Jew first, and also to the Greek.
10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
But glory, honour, and peace go to every man who does good, to the Jew first, and also to the Greek.
11 Понеже Бог не гледа на лице.
For there is no partiality with God.
12 Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.
For as many as have sinned without the law will also perish without the law. As many as have sinned under the law will be judged by the law.
13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
For it isn’t the hearers of the law who are righteous before God, but the doers of the law will be justified
14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
(for when Gentiles who don’t have the law do by nature the things of the law, these, not having the law, are a law to themselves,
15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
in that they show the work of the law written in their hearts, their conscience testifying with them, and their thoughts amongst themselves accusing or else excusing them)
16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
in the day when God will judge the secrets of men, according to my Good News, by Jesus Christ.
17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
Indeed you bear the name of a Jew, rest on the law, glory in God,
18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:
know his will, and approve the things that are excellent, being instructed out of the law,
19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
and are confident that you yourself are a guide of the blind, a light to those who are in darkness,
20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,
a corrector of the foolish, a teacher of babies, having in the law the form of knowledge and of the truth.
21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
You therefore who teach another, don’t you teach yourself? You who preach that a man shouldn’t steal, do you steal?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
You who say a man shouldn’t commit adultery, do you commit adultery? You who abhor idols, do you rob temples?
23 Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
You who glory in the law, do you dishonour God by disobeying the law?
24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
For “the name of God is blasphemed amongst the Gentiles because of you,” just as it is written.
25 Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
For circumcision indeed profits, if you are a doer of the law, but if you are a transgressor of the law, your circumcision has become uncircumcision.
26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
If therefore the uncircumcised keep the ordinances of the law, won’t his uncircumcision be accounted as circumcision?
27 и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
Won’t those who are physically uncircumcised, but fulfil the law, judge you, who with the letter and circumcision are a transgressor of the law?
28 Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;
For he is not a Jew who is one outwardly, neither is that circumcision which is outward in the flesh;
29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.
but he is a Jew who is one inwardly, and circumcision is that of the heart, in the spirit, not in the letter; whose praise is not from men, but from God.
