Римляни 13
1 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.
Every one should be in the higher authorities; for there is no authority apart from God. The authorities that now exist have been appointed by God.
2 Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наретба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.
Therefore the man who rebels against authority is opposing the divine ordinances; and those who withstand will bring judgment on themselves.
3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;
For rulers are no terror to good deeds, but to evil. Would you be fearless of the ruler’s authority? Do what is good, and you will have his praise.
4 понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.
For the ruler is God’s minister appointed for your good. But if you are a wrong-doer, be afraid; he does not carry the sword to no purpose; he is God’s servant, appointed to vengeance upon the guilty.
5 Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
Wherefore you must needs be in subjection, not only because of fear, but also for conscience sake.
6 Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.
This too, is the reason why you pay taxes; because the authorities are ministers of God’s service, attending continually upon this very thing.
7 Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.
Render to all their dues; taxes to whom taxes, customs to whom customs, respect to whom respect, and homage to whom homage is due.
8 Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.
Never owe any one anything save the debt of brotherly love; for he who loves his neighbor has fulfilled the Law.
9 Понеже [заповедите]: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".
For the Law which says, Thou shalt not commit adultery, thou shalt do no murder, thou shalt not steal, thou shalt not bear false witness, thou shalt not covet, and whatever other commandment there be - is all summed up in this one saying, Thou shalt love thy neighbor as thyself.
10 Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.
Love never wrongs his neighbor; therefore love is the fulfilment of the Law.
11 И това вършете като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън; защото спасението е по-близу до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.
Carry out these injunctions because you know the crisis that we are in, that now it is high time for you to awake out of sleep; for now is our salvation nearer than when we first believed.
12 Нощта премина а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.
The night is far spent; The day is at hand. Let is therefore take off the deeds of darkness, Let us put on the armor of light.
13 Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирове и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.
Let us live honestly, as in the day, Not in reveling and drunkenness, Not in lust and licentiousness, Not is strife and jealousy;
14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.
But clothe yourselves with the Lord Jesus Christ, And make no provisions for your earthly nature And the gratification of its lusts.
