Римляни 11
1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.
Ынтреб дар: „А лепэдат Думнезеу пе попорул Сэу?” Ничдекум! Кэч ши еу сунт исраелит, дин сэмынца луй Авраам, дин семинция луй Бениамин.
2 Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:
Думнезеу н-а лепэдат пе попорул Сэу, пе каре л-а куноскут май динаинте. Ну штиць че зиче Скриптура ын локул унде ворбеште деспре Илие? Кум се плынӂе ел луй Думнезеу ымпотрива луй Исраел, кынд зиче:
3 "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".
„Доамне, пе пророчий Тэй й-ау оморыт, алтареле Тале ле-ау сурпат; ам рэмас еу сингур ши каутэ сэ-мь я вяца?”
4 Но що му казва божественият отговор?
Дар че-й рэспунде Думнезеу? „Мь-ам пэстрат шапте мий де бэрбаць, каре ну шь-ау плекат ӂенункюл ынаинтя луй Баал.”
5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат
Тот аша, ши ын время де фацэ, есте о рэмэшицэ даторитэ уней алеӂерь прин хар.
6 Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].
Ши дакэ есте прин хар, атунч ну май есте прин фапте; алтминтерь, харул н-ар май фи хар. Ши дакэ есте прин фапте, ну май есте прин хар; алтминтерь, фапта н-ар май фи фаптэ.
7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес:
Деч, че урмязэ? Кэ Исраел н-а кэпэтат че кэута, яр рэмэшица алясэ а кэпэтат, пе кынд чейлалць ау фост ымпетриць,
8 както е писано: "Бог им даде дух на безчуствие, очи
дупэ кум есте скрис: „Думнезеу ле-а дат ун дух де адормире, окь ка сэ ну вадэ ши урекь ка сэ н-аудэ, пынэ ын зиуа де астэзь.”
9 И Давид казва:
Ши Давид зиче: „Маса лор сэ ли се префакэ ынтр-о курсэ, ынтр-ун лац, ынтр-ун прилеж де кэдере ши ынтр-о дряптэ рэсплэтире.
10 Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".
Сэ ли се ынтунече окий ка сэ ну вадэ ши спинаря сэ ле-о ций мереу гырбовитэ.”
11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревност.
Ынтреб дар: „С-ау потикнит ей ка сэ кадэ?” Ничдекум! Чи, прин алунекаря лор, с-а фэкут ку путинцэ мынтуиря нямурилор, ка сэ факэ пе Исраел ӂелос;
12 А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане
дакэ, деч, алунекаря лор а фост о богэцие пентру луме ши пагуба лор а фост о богэцие пентру нямурь, че ва фи плинэтатя ынтоарчерий лор?
13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,
В-о спун воуэ, нямурилор: Ынтрукыт сунт апостол ал нямурилор, ымь слэвеск служба мя
14 дано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях.
ши каут ка, дакэ есте ку путинцэ, сэ стырнеск ӂелозия челор дин нямул меу ши сэ мынтуеск пе уний дин ей.
15 Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?
Кэч, дакэ лепэдаря лор а адус ымпэкаря лумий, че ва фи примиря лор дин ноу, декыт вяцэ дин морць?
16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.
Яр дакэ челе динтый роаде сунт сфинте, ши плэмэдяла есте сфынтэ; ши дакэ рэдэчина есте сфынтэ, ши рамуриле сунт сфинте.
17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
Яр дакэ унеле дин рамурь ау фост тэяте ши дакэ ту, каре ерай динтр-ун мэслин сэлбатик, ай фост алтоит ын локул лор ши ай фост фэкут пэрташ рэдэчиний ши грэсимий мэслинулуй,
18 не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.
ну те фэли фацэ де рамурь. Дакэ те фэлешть, сэ штий кэ ну ту ций рэдэчина, чи рэдэчина те цине пе тине.
19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.
Дар вей зиче: „Рамуриле ау фост тэяте, ка сэ фиу алтоит еу.”
20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.
Адевэрат: ау фост тэяте дин причина некрединцей лор, ши ту стай ын пичоаре прин крединцэ: Ну те ынгымфа дар, чи теме-те!
21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.
Кэч дакэ н-а круцат Думнезеу рамуриле фирешть, ну те ва круца нич пе тине.
22 Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.
Уйтэ-те дар ла бунэтатя ши аспримя луй Думнезеу: асприме фацэ де чей че ау кэзут ши бунэтате фацэ де тине, дакэ ну ынчетезь сэ рэмый ын бунэтатя ачаста; алтминтерь, вей фи тэят ши ту.
23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
Ши кяр ей, дакэ ну стэруеск ын некрединцэ, вор фи алтоиць, кэч Думнезеу поате сэ-й алтояскэ ярэшь.
24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!
Фииндкэ, дакэ ту, каре ай фост тэят динтр-ун мэслин каре дин фире ера сэлбатик, ай фост алтоит, ымпотрива фирий тале, ынтр-ун мэслин бун, ку кыт май мулт вор фи алтоиць ей, каре сунт рамурь фирешть ын мэслинул лор?
25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.
Фрацилор, пентру ка сэ ну вэ сокотиць сингурь ынцелепць, ну вряу сэ ну штиць тайна ачаста: о парте дин Исраел а кэзут ынтр-о ымпетрире каре ва цине пынэ ва интра нумэрул деплин ал нямурилор.
26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано:
Ши атунч тот Исраелул ва фи мынтуит, дупэ кум есте скрис: „Избэвиторул ва вени дин Сион ши ва ындепэрта тоате нелеӂюириле де ла Иаков.
27 И ето завета на Мене към тях: Когато отнема греховете им"
Ачеста ва фи легэмынтул пе каре-л вой фаче ку ей, кынд ле вой штерӂе пэкателе.”
28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са въблюбени заради бащите.
Ын че привеште Евангелия, ей сунт врэжмашь, ши ачаста спре бинеле востру, дар ын че привеште алеӂеря, сунт юбиць дин причина пэринцилор лор.
29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
Кэч луй Думнезеу ну-Й паре рэу де даруриле ши де кемаря фэкутэ.
30 Защото както вие някога се непокорявахте (Или: Неповярвахте
Дупэ кум вой одиниоарэ н-аць аскултат де Думнезеу ши дупэ кум прин неаскултаря лор аць кэпэтат ындураре акум,
31 също така и те сега се не покоряват.
тот аша, ей, акум, н-ау аскултат, пентру ка, прин ындураря арэтатэ воуэ, сэ капете ши ей ындураре.
Фииндкэ Думнезеу а ынкис пе тоць оамений ын неаскултаре, ка сэ айбэ ындураре де тоць. (eleēsē g1653)
33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му!
О, адынкул богэцией, ынцелепчуний ши штиинцей луй Думнезеу! Кыт де непэтрунсе сунт жудекэциле Луй ши кыт де неынцелесе сунт кэиле Луй!
34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"
Ши ын адевэр, „чине а куноскут гындул Домнулуй? Сау чине а фост сфетникул Луй?
35 или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?"
Чине Й-а дат чева ынтый, ка сэ айбэ де примит ынапой?”
