Римляни 11
1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.
I say then, Has God cast away his people? God forbid. For I also am an Israelite, of the seed of Abraham, of the tribe of Benjamin.
2 Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:
God has not cast away his people which he foreknew. Know you not what the scripture says of Elijah? how he makes intercession to God against Israel saying,
3 "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".
Lord, they have killed your prophets, and dig down your altars; and I am left alone, and they seek my life.
4 Но що му казва божественият отговор?
But what says the answer of God to him? I have reserved to myself seven thousand men, who have not bowed the knee to the image of Baal.
5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат
Even so then at this present time also there is a remnant according to the election of grace.
6 Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].
And if by grace, then is it no more of works: otherwise grace is no more grace. But if it be of works, then it is no more grace: otherwise work is no more work.
7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес:
What then? Israel has not obtained that which he seeks for; but the election has obtained it, and the rest were blinded.
8 както е писано: "Бог им даде дух на безчуствие, очи
(According as it is written, God has given them the spirit of slumber, eyes that they should not see, and ears that they should not hear; ) to this day.
9 И Давид казва:
And David says, Let their table be made a snare, and a trap, and a stumbling block, and a recompense to them:
10 Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".
Let their eyes be darkened, that they may not see, and bow down their back always.
11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревност.
I say then, Have they stumbled that they should fall? God forbid: but rather through their fall salvation is come to the Gentiles, for to provoke them to jealousy.
12 А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане
Now if the fall of them be the riches of the world, and the diminishing of them the riches of the Gentiles; how much more their fullness?
13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,
For I speak to you Gentiles, inasmuch as I am the apostle of the Gentiles, I magnify my office:
14 дано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях.
If by any means I may provoke to emulation them which are my flesh, and might save some of them.
15 Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?
For if the casting away of them be the reconciling of the world, what shall the receiving of them be, but life from the dead?
16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.
For if the first fruit be holy, the lump is also holy: and if the root be holy, so are the branches.
17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
And if some of the branches be broken off, and you, being a wild olive tree, were grafted in among them, and with them partake of the root and fatness of the olive tree;
18 не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.
Boast not against the branches. But if you boast, you bore not the root, but the root you.
19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.
You will say then, The branches were broken off, that I might be grafted in.
20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.
Well; because of unbelief they were broken off, and you stand by faith. Be not high minded, but fear:
21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.
For if God spared not the natural branches, take heed lest he also spare not you.
22 Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.
Behold therefore the goodness and severity of God: on them which fell, severity; but toward you, goodness, if you continue in his goodness: otherwise you also shall be cut off.
23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
And they also, if they abide not still in unbelief, shall be grafted in: for God is able to graft them in again.
24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!
For if you were cut out of the olive tree which is wild by nature, and were grafted contrary to nature into a good olive tree: how much more shall these, which be the natural branches, be grafted into their own olive tree?
25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.
For I would not, brothers, that you should be ignorant of this mystery, lest you should be wise in your own conceits; that blindness in part is happened to Israel, until the fullness of the Gentiles be come in.
26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано:
And so all Israel shall be saved: as it is written, There shall come out of Sion the Deliverer, and shall turn away ungodliness from Jacob:
27 И ето завета на Мене към тях: Когато отнема греховете им"
For this is my covenant to them, when I shall take away their sins.
28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са въблюбени заради бащите.
As concerning the gospel, they are enemies for your sakes: but as touching the election, they are beloved for the father’s sakes.
29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
For the gifts and calling of God are without repentance.
30 Защото както вие някога се непокорявахте (Или: Неповярвахте
For as you in times past have not believed God, yet have now obtained mercy through their unbelief:
31 също така и те сега се не покоряват.
Even so have these also now not believed, that through your mercy they also may obtain mercy.
For God has concluded them all in unbelief, that he might have mercy on all. (eleēsē g1653)
33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му!
O the depth of the riches both of the wisdom and knowledge of God! how unsearchable are his judgments, and his ways past finding out!
34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"
For who has known the mind of the Lord? or who has been his counselor?
35 или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?"
Or who has first given to him, and it shall be recompensed to him again?
