Римляни 10
1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля.
Bratje, dobra želja mojega srca in molitev k Bogu je za zveličanje Izraela.
2 Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.
Kajti spričujem jim, da imajo vnetost za Boga, ali ne po spoznanji.
3 Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.
Kajti ne poznavajoč Božje pravice in iščoč svojo lastno pravico utrditi, niso se pravici Božjej podložili.
4 Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.
Ker je konec postave Kristus na pravico vsakemu, kteri veruje.
5 Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.
Kajti Mojzes piše za pravico, ktera je od postave: "Človek, kteri je to storil, živel bo v tem."
6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?
A pravica, ktera je iz vere, tako govori: "Ne reci v srcu svojem: Kdo pojde gor na nebo? to je, da Kristusa dol popelje;
Ali: "Kdo pojde dol v brezno? to je, da Kristusa iz mrtvih gor popelje." (Abyssos g12)
8 Но що казва тя? Казва, че "думата е близу при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.
Ali kaj pravi: "Blizu tebe je beseda, v ustih tvojih in v srcu tvojem;" to je beseda vere, ktero oznanjujemo.
9 Защото, ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш;
Ker če spoznavaš z usti svojimi Gospoda Jezusa in veruješ v svojem srcu, da ga je Bog obudil iz mrtvih, zveličal se boš.
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява.
Kajti s srcem se veruje v pravico, a z usti se spoznava za zveličanje.
11 Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".
Kajti pismo pravi: "Kdorkoli veruje v njega, osramotil se ne bo."
12 Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
Ker ni razločka med Judom in pa Grkom, ker je ravno tisti gospod vseh, bogat za vse; kteri kličejo njega.
13 Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
Kajti vsak, kteri bo klical ime Gospodovo, zveličal se bo.
14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
Kako torej bodo klicali tistega, v kterega niso verovali? kako bodo verovali, kterega niso slišali? kako bodo slišali brez oznanjevalca?
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано:
A kako bodo oznanjevali, če niso poslani? kakor je pisano: "Kako lepe so noge teh, kteri oznanjujejo mír, kteri oznanjujejo dobro!"
16 Но не всички послушаха благовестието; Защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"?
Ali vsi niso bili poslušni evangelju, kajti Izaija pravi: "Gospod, kdo je verjel temu, kar je slišal od nas?"
17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането
Tako je vera od slišanja, a slišanje po besedi Božjej.
18 Но казвам: те не са ли чули? Наистина чули са:
Ali pravim: Niso li slišali? Se vé da: "Po vsej zemlji je izšel njih glas in na kraje naseljenega sveta njih besede."
19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва:
Ali pravim: Ni li spoznal Izrael? Prvi Mojzes govori: "Jaz vas bom razdražil po ne ljudstvu, po ljudstvu nerazumnem razjezil vas bom."
20 А Исаия се осмелява да каже:
A Izaija se drzne in pravi: "Našli so me ti, kteri me niso iskali, razodet sem bil tem, kteri za me niso prašali."
21 а за Израиля казва:
K Izraelu pa govori: "Ves dan sem molil roke svoje k ljudstvu neverujočemu in se pregovarjajočemu."
