Римляни 1
1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,
PABLO, siervo de Jesucristo, llamado [á ser] apóstol, apartado para el evangelio de Dios,
2 (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),
Que él había antes prometido por sus profetas en las santas Escrituras,
3 за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,
Acerca de su Hijo, (que fué hecho de la simiente de David según la carne;
4 а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;
El cual fué declarado Hijo de Dios con potencia, según el espíritu de santidad, por la resurrección de los muertos), de Jesucristo Señor nuestro,
5 чрез когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи;
Por el cual recibimos la gracia y el apostolado, para la obediencia de la fe en todas las naciones en su nombre,
6 между които сте и вие призвани от Исуса Христа:
Entre las cuales sois también vosotros, llamados de Jesucristo:
7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.
A todos los que estáis en Roma, amados de Dios, llamados santos: Gracia y paz tengáis de Dios nuestro Padre, y del Señor Jesucristo.
8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.
Primeramente, doy gracias á mi Dios por Jesucristo acerca de todos vosotros, de que vuestra fe es predicada en todo el mundo.
9 Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благоденствието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,
Porque testigo me es Dios, al cual sirvo en mi espíritu en el evangelio de su Hijo, que sin cesar me acuerdo de vosotros siempre en mis oraciones,
10 молящ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.
Rogando, si al fin algún tiempo haya de tener, por la voluntad de Dios, próspero viaje para ir á vosotros.
11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,
Porque os deseo ver, para repartir con vosotros algún don espiritual, para confirmaros;
12 то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша и моя,
Es á saber, para ser juntamente consolado con vosotros por la común fe vuestra y juntamente mía.
13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.
Mas no quiero, hermanos, que ignoréis que muchas veces me he propuesto ir á vosotros (empero hasta ahora he sido estorbado), para tener también entre vosotros algún fruto, como entre los demás Gentiles.
14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;
A Griegos y á bárbaros, á sabios y á no sabios soy deudor.
15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.
Así que, cuanto á mí, presto estoy á anunciar el evangelio también á vosotros que estáis en Roma.
16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника.
Porque no me avergüenzo del evangelio: porque es potencia de Dios para salud á todo aquel que cree; al Judío primeramente y también al Griego.
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".
Porque en él la justicia de Dios se descubre de fe en fe; como está escrito: Mas el justo vivirá por la fe.
18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда.
Porque manifiesta es la ira de Dios del cielo contra toda impiedad é injusticia de los hombres, que detienen la verdad con injusticia:
19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.
Porque lo que de Dios se conoce, á ellos es manifiesto; porque Dios se lo manifestó.
20 Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. (aïdios g126)
Porque las cosas invisibles de él, su eterna potencia y divinidad, se echan de ver desde la creación del mundo, siendo entendidas por las cosas que son hechas; de modo que son inexcusables: (aïdios g126)
21 Защото, като познаха Бога, не Го просвавиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.
Porque habiendo conocido á Dios, no le glorificaron como á Dios, ni dieron gracias; antes se desvanecieron en sus discursos, y el necio corazón de ellos fué entenebrecido.
22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,
Diciéndose ser sabios, se hicieron fatuos,
23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини.
Y trocaron la gloria del Dios incorruptible en semejanza de imagen de hombre corruptible, y de aves, y de animales de cuatro pies, y de serpientes.
24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на начистота, защото да се обезчестят телата им между сами тях,
Por lo cual también Dios los entregó á inmundicia, en las concupiscencias de sus corazones, de suerte que contaminaron sus cuerpos entre sí mismos:
25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. (aiōn g165)
Los cuales mudaron la verdad de Dios en mentira, honrando y sirviendo á las criaturas antes que al Criador, el cual es bendito por los siglos. Amén. (aiōn g165)
26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.
Por esto Dios los entregó á afectos vergonzosos; pues aun sus mujeres mudaron el natural uso en el uso que es contra naturaleza:
27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие.
Y del mismo modo también los hombres, dejando el uso natural de las mujeres, se encendieron en sus concupiscencias los unos con los otros, cometiendo cosas nefandas hombres con hombres, y recibiendo en sí mismos la recompensa que convino á su extravío.
28 И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,
Y como á ellos no les pareció tener á Dios en [su] noticia, Dios los entregó á una mente depravada, para hacer lo que no conviene,
29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;
Estando atestados de toda iniquidad, de fornicación, de malicia, de avaricia, de maldad; llenos de envidia, de homicidios, de contiendas, de engaños, de malignidades;
30 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,
Murmuradores, detractores, aborrecedores de Dios, injuriosos, soberbios, altivos, inventores de males, desobedientes á los padres,
31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;
Necios, desleales, sin afecto natural, implacables, sin misericordia:
32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.
Que, habiendo entendido el juicio de Dios que los que hacen tales cosas son dignos de muerte, no sólo las hacen, mas aun consienten á los que las hacen.
