Откровение 14
1 И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.
Puis je regardai, et voici, l'agneau était sur la montagne de Sion, et avec lui cent quarante-quatre mille personnes, qui avaient son nom et le nom de son Père, écrits sur leurs fronts.
2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм: и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.
Et j'entendis une voix qui venait du ciel, forte comme le bruit des grosses eaux et comme celui d'un puissant tonnerre, et harmonieuse comme le son des harpes jouées par des musiciens.
3 И пееха като-че-ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четири хиляди, които са били изкупени от земята.
On chantait un cantique nouveau devant le trône et devant les quatre animaux et les vieillards: nul ne pouvait apprendre ce cantique, que les cent quarante-quatre mille qui ont été achetés de la terre.
4 Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.
Ceux-ci ne se sont point souillés avec des femmes, car ils sont vierges ceux qui accompagnent l'agneau partout où il va; ils ont été achetés d'entre les hommes, comme des prémices consacrées à Dieu et à l'agneau;
5 И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.
et il ne s'est point trouvé de mensonge dans leur bouche, car ils sont irréprochables.
6 И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечно благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. (aiōnios g166)
Après cela, je vis un autre ange qui volait dans le haut des airs, tenant un évangile éternel, pour l'annoncer à ceux qui sont sur la terre, à toute nation, à toute tribu, à toute langue et à tout peuple. (aiōnios g166)
7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.
Il disait d'une voix forte: «Craignez Dieu et lui donnez gloire, car l'heure de son jugement est venue; adorez celui qui a fait le ciel, la terre, la mer et les sources d'eau.»
8 И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.
Et un autre ange, un second, suivit, qui disait: «Elle est tombée, elle est tombée, Babylone la grande, celle qui a abreuvé toutes les nations du vin de la fureur de son libertinage.»
9 И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,
Et un autre ange, un troisième, les suivit, qui disait d'une voix forte: «Si quelqu'un adore la bête et son image, et en prend la marque sur son front ou sur sa main,
10 той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.
il boira, lui aussi, du vin de la fureur de Dieu, du vin pur versé dans la coupe de sa colère; et il sera tourmenté dans le feu et le soufre sous les yeux des saints anges et de l'agneau.
11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. (aiōn g165)
La fumée de son supplice s'élèvera aux siècles des siècles; et il n'y aura de repos, ni jour ni nuit, pour ceux qui adorent la bête et son image, ni pour quiconque aura pris la marque de son nom.» (aiōn g165)
12 Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.
C'est ici que doit se montrer la patience des saints qui gardent les commandements de Dieu et la foi en Jésus.
13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.
Alors j'entendis une voix venant du ciel, qui disait: «Ecris: Heureux dès à présent ceux qui meurent dans le Seigneur!» — «Oui, » dit l'Esprit, «ils se reposent de leurs travaux, et leurs oeuvres les suivent.»
14 И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.
Puis je regardai, et voici, une nuée blanche parut, et sur la nuée était assis quelqu'un qui ressemblait à un fils d'homme; il avait sur la tête une couronne d'or, et dans sa main une faucille tranchante.
15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.
Et un autre ange sortit du sanctuaire, en criant d'une voix forte à celui qui était assis sur la nuée: «Sers-toi de ta faucille et moissonne, car le moment de moissonner est venu, parce que la moisson de la terre est mûre.»
16 Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.
Alors celui qui était assis sur la nuée passa sa faucille sur la terre, et la terre fut moissonnée.
17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.
Un autre ange sortit du sanctuaire qui est dans le ciel; il tenait, lui aussi, une serpette tranchante.
18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.
Et un autre ange, celui qui a pouvoir sur le feu, sortit de l'autel, et s'adressa d'une voix forte à celui qui tenait la serpette tranchante, disant: «Sers-toi de ta serpette tranchante, et coupe les grappes de la vigne de la terre, car les raisins en sont mûrs.»
19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.
Alors l'ange passa sa serpette sur la terre, et il vendangea la vigne de la terre; puis il en jeta les grappes dans la grande cuve de la fureur de Dieu:
20 И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.
on foula la cuve hors de la ville, et il en sortit du sang jusqu’à la hauteur des mors des chevaux sur un espace de mille six cents stades.
