Откровение 10
1 И видях друг силен ангел, които слизаше от небето, облечен в облак, на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълпове.
[In the vision] I saw another mighty angel that was coming down out of heaven. A cloud [surrounded him]. There was a rainbow over his head. His face [shone] [SIM] like the sun. His legs looked like pillars of fire.
2 И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,
He had in his hand a small scroll that was open. He set his right foot on the ocean and his left foot on the land.
3 извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.
He shouted something with a loud voice, a voice like the roar of a lion. When he shouted this, it thundered seven [times], speaking [words that I could understand].
4 И след като седемте гръмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша, но чух глас от небето, които каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.
When it thundered [like that], I was about to write [the words that I] heard, but a voice from heaven said to me, “Keep secret what the thunder said! Do not write it down!”
5 А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,
Then the angel whom I had seen standing on the ocean and the land raised his right hand toward heaven,
6 и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене, (aiōn g165)
and he asked the one who lives forever, the one who created heaven and everything that is in it, [who created] the earth and everything that is in it, and [who created] the ocean and everything that is in it, to affirm that what he said was true. [He said that he] would surely no longer delay [what he had planned to do]. (aiōn g165)
7 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.
He said that when the time [came] for the seventh angel to blow his trumpet, [he] would complete what God had secretly planned, just like he announced [long ago] to his servants, the prophets.
8 И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.
The one whose voice I had heard from heaven spoke to me again. He said, “Go and take the open scroll from the hand of the angel who is standing on the ocean and on the land.”
9 Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
So I went to the angel and asked him to give me the little scroll. He said to me, “Take it and eat it. In your mouth it will [taste] sweet like honey, but it will make your stomach bitter.”
10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед: но като я изядох, коремът ми се вгорчи.
I took the little scroll from the angel’s hand and ate it. In my mouth it [tasted] sweet like honey, but when I had eaten it, [it] made my stomach turn sour.
11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.
The one whose [voice spoke from heaven said to me], “You must (prophesy again/proclaim again what I will reveal to you) about many people-[groups], many nations, [speakers of] many languages [MTY], and many kings.”
