Псалми 95

1 Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

Келиңлар, Пәрвәрдигарни яңритип күйләйли, Ниҗатлиғимиз болған Қорам Тешимизға тәнтәнә қилайли!

2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

Тәшәккүрләр билән униң алдиға келәйли, Униңға күйләр билән тәнтәнә қилайли!

3 Защото Господ е велик Бог, И велик цар над всички богове.

Чүнки Пәрвәрдигар — бүйүк бир илаһтур, Пүткүл илаһлар үстидики бүйүк бир Падишадур.

4 В неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

Йәрниң тәглири Униң қолидидур, Тағларниң чоққилириму Униңкидур.

5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

Деңиз Униңки, У уни яратқан; Қуруқлуқни Униң қоллири шәкилләндүрди.

6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

Келиңлар, Униңға баш уруп сәҗдә қилайли, Пәрвәрдигар Яратқучимиз алдида тиз пүкәйли!

7 Защото Той е наш Бог. И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

Чүнки У бизниң Худайимиздур, Биз болсақ Униң яйлиғидики хәлиқ, Униң қоли бақидиған қойлармиз. Бүгүн, әгәр Униң авазини аңлисаңлар,

8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

Әйни чағларда Мәрибаһда болғандәк, чөл-баявандики Массаһда болған күндәк, Жүригиңларни җаһил қилмаңлар!

9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

Мана шу йәрдә ата-бовилириңлар Мени синиди, испатлиди һәм қилғинимни көрди.

10 Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

Мән қириқ жил шу дәвирдин бизар болуп: — «Булар көңлидә адашқан бир хәлиқтур, Мениң йоллиримни һеч билип йәтмигән» — дедим.

11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

Шуңа Мән ғәзәплинип қәсәм ичип: — «Улар һәргиз Мениң арамгаһимға кирмәйду» — дедим.